Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Идеите на Асен Василев за напълване на хазната разбуниха духовете в бизнеса.
Видно е, че от промените няма да спечелят обикновените хора, но пък банките ще реализират огромен ръст от таксите.
В проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 е направено предложение, трудовите възнаграждения да се заплащат само и единствено по банков път. Дали това отговаря на действащите към момента закони и възможно ли е да се въведе подобно изискване към работещите и работодателите, коментира д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право, цитиран от Pariteni.bg.
Нормативните актове, които уреждат изплащането на трудовото възнаграждение (Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) не съдържат изрични разпоредби, уреждащи задължение за изплащане на заплата по банков път.
Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. Важно уточнение е, че по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
За бъде осъществено изплащане на заплатата по банков път, работникът или служителят е необходимо да подаде по свое желание писмено искане до работодателя, в което да заяви желание трудовото му възнаграждение да се превежда по банков път в посочената от него банка. Ако такова изрично писмено искане не е отправено, то работодателят няма право едностранно да взима решението за подобно действие.Той трябва да има предварително открита банкова сметка.
За да получи заплатата си по банка, то работникът или служителят следва да има разкрита банкова сметка, и изрично да я е посочил в писменото му искане.
В Закона за ограничаване на плащанията в брой изрично е споменато, че в неговия обхват не попадат изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда. Съгласно този закон, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Също така, ако плащанията са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Освен относно изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, в обхвата на Закона за ограничаване на плащанията в брой не попадат също тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки; тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия; сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка; замяната от банки на повредени български банкноти и монети; изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда; изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Реално предложението за задължително плащане на заплатата по банков път ще натоварят работниците с допълнителни плащания по обслужване на сметките, а също така вероятно ще породят и затруднения за работещите със запор на сметки.
Предложението за промяна посяга и към плащания, които нямат търговски характер, които са системни, ежемесечни, за разлика от търговските, които са сравнително с инцидентен характер.
Правото на възнаграждение е конституционно право и има социален характер, а не търговски характер.
Препоръката е при планирането и евентуалното приемане на подобни промени в законодателството, предварително да бъдат обсъждани от социалните партньори не само във формат на Национален съвет за тристранно сътрудничество, но също така и в предварителни работни групи, с цел да бъдат изгладени и избегнати всички рискове, до които може да доведе една подобна радикална и необмислена промяна.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: