Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерти: Асен Василев готви огромна промяна за парите на хората
  • Новини

Експерти: Асен Василев готви огромна промяна за парите на хората

Иван Димитров Пешев юли 11, 2023
asgahqwnsdn.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Идеите на Асен Василев за напълване на хазната разбуниха духовете в бизнеса.

Видно е, че от промените няма да спечелят обикновените хора, но пък банките ще реализират огромен ръст от таксите.

В проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 е направено предложение, трудовите възнаграждения да се заплащат само и единствено по банков път. Дали това отговаря на действащите към момента закони и възможно ли е да се въведе подобно изискване към работещите и работодателите, коментира д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право, цитиран от Pariteni.bg.

Нормативните актове, които уреждат изплащането на трудовото възнаграждение (Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) не съдържат изрични разпоредби, уреждащи задължение за изплащане на заплата по банков път.

Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. Важно уточнение е, че по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

За бъде осъществено изплащане на заплатата по банков път, работникът или служителят е необходимо да подаде по свое желание писмено искане до работодателя, в което да заяви желание трудовото му възнаграждение да се превежда по банков път в посочената от него банка. Ако такова изрично писмено искане не е отправено, то работодателят няма право едностранно да взима решението за подобно действие.Той трябва да има предварително открита банкова сметка.

За да получи заплатата си по банка, то работникът или служителят следва да има разкрита банкова сметка, и изрично да я е посочил в писменото му искане.

В Закона за ограничаване на плащанията в брой изрично е споменато, че в неговия обхват не попадат изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда. Съгласно този закон, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Също така, ако плащанията са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Освен относно изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, в обхвата на Закона за ограничаване на плащанията в брой не попадат също тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки; тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия; сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка; замяната от банки на повредени български банкноти и монети; изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда; изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Реално предложението за задължително плащане на заплатата по банков път ще натоварят работниците с допълнителни плащания по обслужване на сметките, а също така вероятно ще породят и затруднения за работещите със запор на сметки.

Предложението за промяна посяга и към плащания, които нямат търговски характер, които са системни, ежемесечни, за разлика от търговските, които са сравнително с инцидентен характер.

Правото на възнаграждение е конституционно право и има социален характер, а не търговски характер.

Препоръката е при планирането и евентуалното приемане на подобни промени в законодателството, предварително да бъдат обсъждани от социалните партньори не само във формат на Национален съвет за тристранно сътрудничество, но също така и в предварителни работни групи, с цел да бъдат изгладени и избегнати всички рискове, до които може да доведе една подобна радикална и необмислена промяна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такъв цирк ефирът на bTV не помни: Цветанка Ризова с шокираща реакция на крясъци на ексдепутат
Next: С раждането си ние се качваме на влака на живота и срещаме родителите си, вярвайки, че те винаги ще пътуват заедно с нас

Последни публикации

  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.