Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такъв цирк ефирът на bTV не помни: Цветанка Ризова с шокираща реакция на крясъци на ексдепутат
  • Новини

Такъв цирк ефирът на bTV не помни: Цветанка Ризова с шокираща реакция на крясъци на ексдепутат

Иван Димитров Пешев юли 11, 2023
asacvetwtqwtqs.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Журналистът и бивш депутат Александър Симов и блогърът Асен Генов се изпокараха в ефира на bTV, а Цветанка
Ризова спокойно просто гледаше сблъсъка на висок тон. Разговорът бе подпален от
темата за БКП и премина в спор относно позицията на страната ни относно войната
в Украйна.

„По леко с БСП. Ние може да сме наследници на комунисти, но сме пионерчета в
сравнение с Борисов. Ние имаме минало, с което се гордеем. Ако се замислите, сме
направили много хубави неща, а най-лошите са направени от десницата, например
може да коментираме приватизацията.

 

„Масовата приватизация започва при Виденов. Нека обаче да излезем от емоцията“,
поде Генов.

Според него трябва да има противопоставяне между тезите на различните партии,
за да се стигне до правилни решения.

„Не искам да се конфронтирам с никого. Не може човек, който казва, че е тъмно
син по политически убеждения, да признава, че е гласувал за г-жа Манолова. Тя
не е символ на дясното“, каза Генов.

 

„Сегашната сглобка доведе дотам, че България влезе в нормалния геополитически
разговор, в който става ясно коя страна на историята за Украйна е вярна и коя
грешна“, добави той.

 

„Като някой ми говори така се сещам за Филов през 1941 година, когато ни казва,
че влизаме в Тристранния пакт. Гробищата са пълни с хора, които са си мислили,
че са на правилната страна“, разкрещя се отново Симов, жестиколирайки бурно.

„Тази сглобка е създадена на базата на лъжа. Посещението на Зеленски няма да
остане в историята. То имаше външнополитически измерения. То даде морално основание
на няколко десетки инфлуенсъри да напишат в мрежата „ето, всичко си струваше““,
каза Симов.

 

„Зеленски дойде като универсален сапун за голямата политическа измама, в която
живеем в България“, категоричен бе Симов.

„Ако ще си говорим за Зеленски, трябва да посочим и нещата, които не приемаме
в него“, добави той.

 

„Ще ви кажа коя е грешната страна на историята. Да, препратката към Тристранния
пакт е ценна, но нека припомним, че БКП тогава агитира за този ни ход. Ако се
върнем в днешния контекст, то грешните решения ги взимат обикновено лидерите на
БКП“, каза Асен Генов.

 

 

„Грешно е да отричаме клането в Буча, или клането пък в Сребреница. Това са грешните
избори и грешната страна на историята, която поддръжниците на БСП обаче опитват
да заемат“, каза Генов.

 

„Има жертва и агресор, но така се елементаризира въпросът“, отвърна му Симов.

 

Симов пак повиши децибелите и каза, че пък руснаци и то хиляди са убити в Донбас.

„Това е нелепо“, отвърна Генов.

 

„Тази война е от 2014 година и не е спирала нито за секунда. Когато Зеленски
2018 година обяви, че ще бъде президент на мира, това бяха миговете, в които тогава
той ми се струваше човекът за Украйна, но вече не е“, каза Симов.

Асен Генов все пак отново опита да отговори дипломатично.

 

„За Донбас има доклад на ООН, в който се казва, че руската страна лежи в основата
на конфликта там. Хубаво е, че господин Симов казва твърдо, че това е война“,
каза Генов и направи препратка към разговора между Радев и Зеленски.

 

Симов отново започна да се препира и да подскача буквално на стола, жестикулирайки.
Генов опита да противоречи, но Симов за пореден път отвърна:

„Изчакайте, само да ви кажа!“.

Това пък вече разсмя искрено Цветанка Ризова, която до този момент нито веднъж
не се намеси в разпрата между двамата.

 

Генов се пошегува:

„Ако пак ни поканите с господин Симов, може да си вземете едно кафенце и водичка
и да си гледате“, каза той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пиеш чаша преди лягане, а на сутринта коремчето го няма! Сваляш до 2 килограма
Next: Експерти: Асен Василев готви огромна промяна за парите на хората

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.