Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерти: Асен Василев готви огромна промяна за парите на хората
  • Новини

Експерти: Асен Василев готви огромна промяна за парите на хората

Иван Димитров Пешев юли 11, 2023
asgahqwnsdn.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Идеите на Асен Василев за напълване на хазната разбуниха духовете в бизнеса.

Видно е, че от промените няма да спечелят обикновените хора, но пък банките ще реализират огромен ръст от таксите.

В проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 е направено предложение, трудовите възнаграждения да се заплащат само и единствено по банков път. Дали това отговаря на действащите към момента закони и възможно ли е да се въведе подобно изискване към работещите и работодателите, коментира д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право, цитиран от Pariteni.bg.

Нормативните актове, които уреждат изплащането на трудовото възнаграждение (Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) не съдържат изрични разпоредби, уреждащи задължение за изплащане на заплата по банков път.

Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. Важно уточнение е, че по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

За бъде осъществено изплащане на заплатата по банков път, работникът или служителят е необходимо да подаде по свое желание писмено искане до работодателя, в което да заяви желание трудовото му възнаграждение да се превежда по банков път в посочената от него банка. Ако такова изрично писмено искане не е отправено, то работодателят няма право едностранно да взима решението за подобно действие.Той трябва да има предварително открита банкова сметка.

За да получи заплатата си по банка, то работникът или служителят следва да има разкрита банкова сметка, и изрично да я е посочил в писменото му искане.

В Закона за ограничаване на плащанията в брой изрично е споменато, че в неговия обхват не попадат изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда. Съгласно този закон, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Също така, ако плащанията са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Освен относно изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, в обхвата на Закона за ограничаване на плащанията в брой не попадат също тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки; тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия; сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка; замяната от банки на повредени български банкноти и монети; изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда; изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Реално предложението за задължително плащане на заплатата по банков път ще натоварят работниците с допълнителни плащания по обслужване на сметките, а също така вероятно ще породят и затруднения за работещите със запор на сметки.

Предложението за промяна посяга и към плащания, които нямат търговски характер, които са системни, ежемесечни, за разлика от търговските, които са сравнително с инцидентен характер.

Правото на възнаграждение е конституционно право и има социален характер, а не търговски характер.

Препоръката е при планирането и евентуалното приемане на подобни промени в законодателството, предварително да бъдат обсъждани от социалните партньори не само във формат на Национален съвет за тристранно сътрудничество, но също така и в предварителни работни групи, с цел да бъдат изгладени и избегнати всички рискове, до които може да доведе една подобна радикална и необмислена промяна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такъв цирк ефирът на bTV не помни: Цветанка Ризова с шокираща реакция на крясъци на ексдепутат
Next: С раждането си ние се качваме на влака на живота и срещаме родителите си, вярвайки, че те винаги ще пътуват заедно с нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.