Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт: До края на 2022 г. цените на имотите ще паднат
  • Новини

Експерт: До края на 2022 г. цените на имотите ще паднат

Иван Димитров Пешев септември 20, 2022
easkasksakkas.jpg

След няколко години на растеж, сега ще виждаме обратната тенденция – глобално свиване на цените на имотния пазар през 2023 и 2024 година. В България няма балонизиране на имотния пазар.

 

Това каза доц. Драгомир Стефанов, Катедра „Недвижима собственост“, УНСС, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

 

Не изпускай тези оферти:

Австралия, Нова Зеландия, Швеция изживяват леки сътресения, каза гостът. По думите му на някои пазари има вече двуцифрен спад на цените през последните шест месеца, като някои предпоставки са световни, други са частични и влияят на отделни пазари. Пандемията е един от проблемите.

 

Централните банки, в опитите си да стимулират потреблението, свалиха до рекордни нива лихвите. Ниските лихви на ипотечните кредити позволиха на много инвеститори, някои от които не толкова платежоспособни, да закупят жилища и сега виждаме обратната тенденция.

 

Добрата новина е, че тенденциите на пазара на недвижими имоти, за разлика от тези на фондовия пазар, се развиват много по-бавно и реалното отражение на тенденциите, които сега очертаваме, ще се види през следващите 12-18-24 месеца, каза доц. Стефанов. „Има време за реакция.

 

В някои държави, където има по-висока финансова култура, вече виждаме реакцията – намалено търсене и част от собствениците започват да продават. Ще има забавяне на инвестиционния процес. Строителите ще започнат по-бавно да реализират своите проекти“. Не са изключени и фалити.

 

В България няма балонизиране на имотния пазар, каза още гостът. „2022 ще бъде първата година, в която ние ще завършим с реален спад в цените на недвижимите имоти.

 

Не номинален. Номинално цените се покачват – с 10-12-13%. Но, тъй като инфлацията е над 17-18%, то реално ще има спад на цените. Това не се бе случвало от 2013 година насам. Това е нещо ново“.

 

„Второто е, че макар да няма официално увеличение на лихвите по кредитите от страна на банките, вече забелязваме при инвеститорите, при строителните предприемачи едно забавяне в изпълнението на инвестиционни, строителни проекти – къде по обективни, къде по субективни причини.

 

Но то ще продължи през следващите години – 2023 и 2024 година“.

Отражение върху българската банкова система от покачването на лихвите от Европейската централна банка ще видим най-рано в средата на 2023 година, категоричен бе гостът.

 

Българската банкова система е „задръстена с пари“ и лихвите ще започнат да се покачват много бавно, въпреки това българските кредитополучатели са уязвими при скок на лихвите, защото при криза, освен с по-високите си вноски за кредити, ще трябва да се справят и с други шокове, които съпътстват кризите – евентуална загуба на работа, скок на храните и електроенергията.

Промяната в законовата рамка за обществените поръчки Стефанов коментира, като каза, че строителните фирми са били „нарочени, че всички са недоброжелателни. Това доведе до спиране на обекти за повече от година и сега тези обекти ще бъдат приключени на по-високи цени“.

„Политическият риск в България е много висок, не само през последните две години, а и назад във времето. Ако има нещо, което повече ни вреди в сравнение с останалите държави (…), това е политическият риск“.

Ние отчитаме огромен ръст на жилищното строителство през последните няколко години, но секторът на строителството като цяло е с 10-12% надолу през последната една година, заради спирането на инфраструктурното строителство, подчерта доцентът.

По думите му това означава съкращения на хора. Строителството е бизнес с голямо забавяне при реализацията на приходите.

 

Строителните фирми се градят с години – натрупва се опит, купува се техника, наемат се и се обучават кадри. Проектите не могат да бъдат спрени, дори и когато предприемачът вижда задаваща се криза, защото загубите от един спрян проект може да значат фалит.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неадекватно жури провали Звездите в нас
Next: Етo кoи зoдии тpябвa дa игpaят пo- чecтo тoтo, зaщoтo имa шaнc дa cтaнaт милиoнepи- нe пpoпуcкaйтe шaнcoвeтe cи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.