Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт: Ядем дефростирано месо
  • Новини

Експерт: Ядем дефростирано месо

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
ekssparoasrpaspr.jpg

Птицевъдството в България е в тежко положение. Бавно, но сигурно българските производители губят позициите си на родния пазар, средно с 5% на година, а исканията на птицевъдите са игнорирани от няколко поредни български правителства.

На мястото на българското месо идва полско и унгарско, то пристига в България винаги в петък вечер и не бих казал, че качеството му е най-доброто, казва Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България, цитиран от БНР.

Имаме достатъчно основания да искаме от Българската агенция по безопасност на храните да контролира постоянно за салмонела, защото в петък следобед, преди кланиците да се измият основно и когато рисковете от салмонела са високи, Полша и Унгария гледат да изпратят продукцията си в страни, където контролът е занижен, в това число и в България, обяснява той.

“Етикетирането е основен проблем. В магазините върху нито един продукт не пише коректно дали съответният продукт или разфасовка са добити от свежо месо и какъв е произходът му.

Не изпускай тези оферти:

 

Ако пише: “Това филе или тази пържола е произведена от дефростирано полско пилешко месо“, не съм сигурен, че ще се купи с такава охота, с каквато в момента се пазаруват по-евтините продукти. Ние сме едни от най-бедните потребители в Европа и хората се изкушават по цената. Но ако на продукта го пише ясно и отчетливо, всеки потребител ще си направи сметка, дали това е неговият продукт или не. Ние просто искаме еднакви правила на пазара и обръщаме внимание на това на няколко поредни правителства“, добави Гълъбов.

Какво е дефростирано месо?

“Дефростиране означава размразяване. Нормална практика е да се размрази замразено месо и да се сготви. Какво обаче се прави в случаите, за които говоря? Купува се замразено месо, което е евтино, защото след първоначалното му замразяване цената пада с 20% заради нарушаване на вкусовите качества. Това месо се размразява, разфасова, овкусява, замразява се отново и се предлага в готов вид за печене или готвене.

В Европа няма търсене на замразено месо, затова то се предлага към дестинации, където са склонни да направят нещо с него. България е една от тях“, обясни шефът на птицевъдите.

В европейското законодателство този начин на манипулиране на месото не е забранен, но се прилага към термично обработените продукти, които се бланшират и замразяват след това, за да може да се гарантира дълъг срок на годност.

Това са всевъзможни пилешки хапки, крокети и т. н.

“Цялата работа е да се размрази, да му се сложи вода и фосфати и т. н., за да стане продуктът печеливш. Защото едно размразяване и овкусяване носи принадена стойност на операторите и лош вкус в устата на потребителите, а още по-лош привкус на птицевъдите в България, които са решили, че ще си изкарват хляба с почтен бизнес“, каза още Гълъбов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предаваме на живо от мястото: Влакът София-Бургас катастрофира
Next: Всеки ден тя поздравява и целува този бездомник – Но една сутрин, той ѝ дал няколко листа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.