Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме на живо от мястото: Влакът София-Бургас катастрофира
  • Новини

Предаваме на живо от мястото: Влакът София-Бургас катастрофира

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
kasktasotoasroaosroasr.jpg

Локомотивът на пътническия влак София-Бургас се е ударил в паднала скала на жп линията край Клисура, пише „Марица“, цитирайки Областната дирекция на МВР в Пловдив и Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Сигналът за инцидента, който е станал в междугарието Клисура-Христо Даново, е подаден в 15.45 часа.

По първоначална информация след сблъсъка локомотивът е дерайлирал с едната талига. Пострадал е единият машинист. Тъй като участъкът, в който е станал инцидентът е трудно достъпен, все още не е ясно какво е състоянието му.

Към мястото са насочени екипи на РПУ-Карлово, НКЖИ и Спешна помощ.

Не изпускай тези оферти:

Няма пострадали сред пътниците в композицията, която се е движила в посока Бургас.
 
Сигналът за инцидента, който е станал в междугарието Клисура-Христо Даново, е подаден в 15.45 часа на спешния телефон 112. Към мястото са насочени екипи на РПУ-Карлово, НКЖИ и Спешна помощ.

По първоначална информация след сблъсъка локомотивът е дерайлирал с едната талига. Пострадал е единият машинист. 

Eкипът на Спешна помощ е успял да стигне до влака и машинистът е откаран в лечебно заведение, където ще бъдат направени обстойни прегледи, уточниха за Dir.bg от БДЖ. Три екипа на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ също са на мястото на инцидента.

Няма пострадали сред пътниците в композицията, която се е движила в посока Бургас. Движението по релсовия път е спряно. Най-вероятно пътуващите ще бъдат извозени с автобуси, допълниха от НКЖИ.

На 19 ноември 2018 г. пътническият влак от Петрич за Благоевград се удари в огромна 50-тонна скала в Кресненското дефиле. Малко преди 19 часа, когато влакът излиза от последния тунел в Кресненското дефиле преди жп гара Черниче, машинистът Димитър Христов вижда огромна скала на линията.

Христов извиква на помощник-машиниста да излиза от кабината, докато задържа спирачката, за да намали скоростта преди неизбежния удар. Девет души бяха ранени при сблъсъка, сред които самият Димитър, помощникът му и началничката на влака.

Разчистването на линията продължи 3 дни, след което движението през Кресненското дефиле бе възстановено.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майонеза от мляко за 1 минута – без яйца, по-лека от купешката. Идеална за всички сосове и на филийка
Next: Експерт: Ядем дефростирано месо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.