Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екшън на Капитан Андреево: Гранични полицаи стреляха по шофьор
  • Новини

Екшън на Капитан Андреево: Гранични полицаи стреляха по шофьор

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
anasdasrasr.jpeg

Истински екшън предизвика международен шофьор на ТИР на ГКПП „Капитан Андреево“, съобщиха от МВР.

Към 22.15 часа на 12 септември началникът на митническата смяна на пункта е поискал съдействие от служители на ГД „Гранична полиция“.

Шофьор с товарен автомобил „Мерцедес“ на трасе вход в продължение на час и половина отказвал да напусне заетия от него кантар.

47-годишният чужд гражданин не притежавал задължителното разрешително за транзитен превоз и отказвал да го заплати, за да бъде обработен от митничарите и пропуснат да продължи пътуването си.

Не изпускай тези оферти:

Първоначално на мястото е изпратен граничният полицай, който е в непосредствена близост до кантарите. Въпреки разговорите, водачът отново отказал да напусне кантара, затворил прозорците и заключил вратите на товарния автомобил.

Изпратени са още двама гранични полицаи. Шофьорът демонстративно отказал да напусне кантара, оставайки заключен вътре в камиона. Двама от граничните полицаи продължавали да го убеждават, застанали на степенките от двете страни на кабината.

В този момент водачът рязко потеглил назад и започнал да набира скорост, заплашвайки живота на служителите.

Застаналият пред кабината на камиона граничен полицай му разпоредил да спре, шофьорът отново не се подчинил.

Служителят произвел изстрел със стоп-патрон и чак тогава, след около 20 метра, товарният автомобил спрял. Няма пострадали. 47-годишният водач е изведен от кабината и задържан в Гранично полицейско управление – Свиленград.

Още крими:

Тийнейджър преби със сопа дядо, защото му се скарал, че му брули ореха, съобщават от полицията.

Случаят е от село Горни Дъбник. Вчера пострадалият забелязал трима младежи да брулят орехово дърво край частен имот и им направил забележка. След скандал те се нахвърлили върху него, като 19-годишният младеж му е нанесъл удари с тояга.

Възрастният мъж е прегледан в болницата в Плевен и освободен за домашно лечение. Извършителят е задържан за срок до 24 часа и по случая се води разследване, предаде Нова тв.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази вечер не заспивайте рано!-Господ слиза на земята и изпълнява искрени желания, а 11 имена утре празнуват имен ден
Next: Oпасен хакер арестуван в Банско: Мъжът ударил сайта на държавния департамент в САЩ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.