Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази вечер не заспивайте рано!-Господ слиза на земята и изпълнява искрени желания, а 11 имена утре празнуват имен ден
  • Новини

Тази вечер не заспивайте рано!-Господ слиза на земята и изпълнява искрени желания, а 11 имена утре празнуват имен ден

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
tatzziziciehere.jpg

Според народните вярвания на този ден денят и нощта се кръстосват. От Кръстовден нататък температурите започват да се понижават. В това няма нищо необичайно, предвид, че идва есента.

На Кръстовден трябва да се пази строг пост. Забранено е на този ден да консумирате храна с червен цвят като домати, репички, червен пипер, червени ябълки и др.

Обредният хляб е задължителен на трапезата. Освен него трябва да присъстват грозде и печена тиква.
Народът казва, че на този ден всички молитви биват чути.

Вярва се, че вечерта преди Кръстовден не трябва да се заспива рано. Това е така, защото през тази нощ Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.
Това вярване е с най-голяма сила в местността Кръстова гора, където се смята, че е бил заровен Христовият кръст.

Не изпускай тези оферти:

На 14 септември православната християнска църква отбелязва един от най-светлите и важни празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Празникът се нарича Кръстовден не само заради „честният кръст“, а и поради факта, че именно на този ден денят се кръстосва с вечерта.

Това е денят, в който настъпва равноденствие. От този ден жените започват да загърлят (кръстосват) цветята в градината. Мъжете пък трябва да обърнат сериозно внимание на кръста си и да го пазят, тъй като времето започва да застудява осезаемо.

Съгласно фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ и настъпва есента.
В някои части на страната този празник се нарича гроздоберник, тъй като от този ден стартира гроздоберът.

Според обичаите на Кръстовден трябва да поръсите със светена вода къщата и хармана. На трапезата се слага нова тъкана покривка, върху която свещеникът полага църковния кръст. Стопаните трябва да го дарят с варива и зеленчуци, най-вече с жито от новата реколта.

Задължително се раздават пресни питки, тъй като се смята, че по този начин се умилостивяват стихиите и стопаните ще бъдат дарени с берекет. Първото откъснато грозде трябва да бъде осветено в черквата, след което се раздава за плодородие и здраве.

На този ден празнуват всички онези лечители, които церят „пресекнал се кръст“, изкълчени и навехнати крайници и оправят „счупени кокали“.
На 14 септември имен ден празнуват хората, носещи имената: Кръстина, Кръстьо, Кръстил, Кръстилена, Кръстила, Кръстан, Кръстена, Къна, Кръстана, Кънчо и Ставри.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не и това! Чудовищна трагедия с дете в пазарджишко. Гледката е като филм на ужасите
Next: Екшън на Капитан Андреево: Гранични полицаи стреляха по шофьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.