Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емили е с мозъчно сътресение, нарочно са я блъснали
  • Новини

Емили е с мозъчно сътресение, нарочно са я блъснали

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
emilylgendner.jpg

Трансмомичето, което преди време летя по родните магистрали с тротинетката със 100 км/ч, е откарано веднага в „Пирогов“. Това разкри пред „България Днес“ приятелят й Тихомир.

„Случило се е точно до сервиза, където поддържаме тротинетката. Емили е била в безсъзнание. Откарана е с линейка в „Пирогов“. Като цяло се е разминала с най-лошото, но нараняванията й са доста. Когато падна на околовръстното със 100 км, не беше толкова зле положението“, разкри участникът от „Фермата“, който преди месеци бе жена и се подвизава под името Мелиса.

Емили с тротинетката била дрогирана по време на пътния инцидент

Според Тихомир Емили е ударена нарочно от водача. След инцидента шофьорът е отпрашил с бясна скорост. Без дори да спре и да окаже помощ на падналото трансмомиче.

Не изпускай тези оферти:

„Не съм бил на мястото на катастрофата – споделя Тихомир/Мелиса. Очевидци са снимали номера на буса, който е ударил Емили. Убеден съм, че е било нарочно. Разказаха ми, че шофьорът е засякъл Емили на велоалеята“, разкрива още Тихомир.

Участникът от „Фермата“ не разбира как досега неговата любима не е имала подобен инцидент на магистралата, където шпори тротинетката с 100 и дори повече километри.

„Убеждаваха я да спре да кара по големите пътища, защото било опасно. Е, спря. И какво? Удариха Емили в града, на велоалеята, където уж трябвало да караме тротинетката“, каза още Тихомир.

Преди повече от седмица Емили се зарече, че никога повече няма да кара бързо по големите пътни артерии в страната. Трансмомичето пусна за продажба мощното возило. И си взе малка тротинетка, с която да обикаля из София.

Цялата история:

Бус е блъснал Емили Йорданова, която стана известна с рисковото си каране на тротинетка, съобщи NOVA.

Емили, която „лети” с тротинетката, катастрофира със 100 км/ч (ВИДЕО)

Шофьорът, причинил инцидента, е избягал. Емили е в „Пирогов” с охлузвания.

Името на трасджендър момичето нашумя през последните месеци, след като бе снимана от шофьори да кара тротинетка с над 120 км/ч. на магистрала. Тогава тя обясни, че спазва всички правила на движение и иска промяна на законодателството, за да може у нас електрическите тротинетки да имат право да карат с висока скорост. По-късно в лайф във Фейсбук тя призна, че има ТЕЛК заради психологически проблеми.

Неотдавна Емили Йорданова катастрофира на столичното Околовръстно шосе, по което тя се е движила със 100 км/ч. По думите й това й е първия инцидент с тротинетката. Във въпросния ден в София е имало буря и е валял проливен дъжд, разказва Емили. „Поради обилния дъжд, гумите поднесоха, кормилото се обърна рязко наляво, след това опитах да запазя баланс, но не успях, тъй като асфалта беше много мокър, имаше проливен дъжд и силен вятър!!!, сподели тогава тя в своята публикация.

Ето коя е жената, която „лети” със 120 км/ч. на тротинетка по магистралата (СНИМКИ)

В крайна сметка Емили и нейният партньор Тихомир обявиха, че ще продадат тротинетката, за да си купят мощен мотор.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имаме принц с българска кръв, неизвестен у нас
Next: Младежи намериха случайно брачна халка на Бузлуджа и изненадата беше голяма

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.