Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емили е с мозъчно сътресение, нарочно са я блъснали
  • Новини

Емили е с мозъчно сътресение, нарочно са я блъснали

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
emilylgendner.jpg

Трансмомичето, което преди време летя по родните магистрали с тротинетката със 100 км/ч, е откарано веднага в „Пирогов“. Това разкри пред „България Днес“ приятелят й Тихомир.

„Случило се е точно до сервиза, където поддържаме тротинетката. Емили е била в безсъзнание. Откарана е с линейка в „Пирогов“. Като цяло се е разминала с най-лошото, но нараняванията й са доста. Когато падна на околовръстното със 100 км, не беше толкова зле положението“, разкри участникът от „Фермата“, който преди месеци бе жена и се подвизава под името Мелиса.

Емили с тротинетката била дрогирана по време на пътния инцидент

Според Тихомир Емили е ударена нарочно от водача. След инцидента шофьорът е отпрашил с бясна скорост. Без дори да спре и да окаже помощ на падналото трансмомиче.

Не изпускай тези оферти:

„Не съм бил на мястото на катастрофата – споделя Тихомир/Мелиса. Очевидци са снимали номера на буса, който е ударил Емили. Убеден съм, че е било нарочно. Разказаха ми, че шофьорът е засякъл Емили на велоалеята“, разкрива още Тихомир.

Участникът от „Фермата“ не разбира как досега неговата любима не е имала подобен инцидент на магистралата, където шпори тротинетката с 100 и дори повече километри.

„Убеждаваха я да спре да кара по големите пътища, защото било опасно. Е, спря. И какво? Удариха Емили в града, на велоалеята, където уж трябвало да караме тротинетката“, каза още Тихомир.

Преди повече от седмица Емили се зарече, че никога повече няма да кара бързо по големите пътни артерии в страната. Трансмомичето пусна за продажба мощното возило. И си взе малка тротинетка, с която да обикаля из София.

Цялата история:

Бус е блъснал Емили Йорданова, която стана известна с рисковото си каране на тротинетка, съобщи NOVA.

Емили, която „лети” с тротинетката, катастрофира със 100 км/ч (ВИДЕО)

Шофьорът, причинил инцидента, е избягал. Емили е в „Пирогов” с охлузвания.

Името на трасджендър момичето нашумя през последните месеци, след като бе снимана от шофьори да кара тротинетка с над 120 км/ч. на магистрала. Тогава тя обясни, че спазва всички правила на движение и иска промяна на законодателството, за да може у нас електрическите тротинетки да имат право да карат с висока скорост. По-късно в лайф във Фейсбук тя призна, че има ТЕЛК заради психологически проблеми.

Неотдавна Емили Йорданова катастрофира на столичното Околовръстно шосе, по което тя се е движила със 100 км/ч. По думите й това й е първия инцидент с тротинетката. Във въпросния ден в София е имало буря и е валял проливен дъжд, разказва Емили. „Поради обилния дъжд, гумите поднесоха, кормилото се обърна рязко наляво, след това опитах да запазя баланс, но не успях, тъй като асфалта беше много мокър, имаше проливен дъжд и силен вятър!!!, сподели тогава тя в своята публикация.

Ето коя е жената, която „лети” със 120 км/ч. на тротинетка по магистралата (СНИМКИ)

В крайна сметка Емили и нейният партньор Тихомир обявиха, че ще продадат тротинетката, за да си купят мощен мотор.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имаме принц с българска кръв, неизвестен у нас
Next: Младежи намериха случайно брачна халка на Бузлуджа и изненадата беше голяма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.