Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емили се преби с тротинетката на Околовръстно със 100 км/ч
  • Новини

Емили се преби с тротинетката на Околовръстно със 100 км/ч

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
emllitrotinatetk.jpg

Емили се преби с тротинетката си на Околовръстното в София след като кара по мокрия път със 100кв/ч.

По думите й, продавачите на превозното й средство са я „прецакали“, понеже й казали, че гумите са подходящи и за дъжд.

Така тя почти засилила тротинетката си с максималната й скорост и паднала.

Емили стана популярна, след като беше заснета да лети с тротинетката си със 125 км./час, пише bg-voice.com.

Не изпускай тези оферти:

Тя дори беше привиката в столичната „Пътна полиция“, където обясни, че няма книжка, но не смята, че нарушава закона, защото го познава, а тротинетката, която кара развива по-висока скорост.

За оправдание тя дори каза, че „не се шмуга между колите“ и заради това няма причина да й пишат акт.

След като беше сакнционирана, момчето, което смята, че е момиче и носи рокля, заяви, че ще си купи мотор, а ако още един път я санционират, ще ходи пеша по магистралата в знак на протест.

Емили все пак е добре, въпреки че има дребни наранявания по тялото, дори да е паднала с близо 100 км./час.

Подвизите на Емили предизвикаха редица дискусии за това колко са безопасни тротинетките. От „Пътна полиция“ дори започнаха акция за нарушители, които се возят по двама на подобни превозни средства, както и такива, които превишават позволената скорост за подобни ППС-та, която е 25 км./час.

Още подобни новини:

Близо три месеца след влизането на забраната в София на 1 юни, градът продължава да бъка от каруци. Теглени от коне талиги могат да бъдат видени във всички квартали на столицата, а на техните собственици явно въобще не им пука.

Социалните мрежи за залети от снимки и видеа от последните дни, а хората не крият възмущението си от липсата на контрол по спазването на забраната (ако сте член на фейсбук групата „Забелязано в София“, можете да гледате едно от видеата ТУК). Според тях в България „законите ги има само на хартия“. Хората изразяват възмущението си, че полицията не прави необходимото да стресне нарушителите, а би трябвало да ги подгони с всички сили.

От общината пък предупредиха, че заловените в провинение от полицията ще трябва да се простят с конете си, които ще бъдат извозвани до специална ферма, чието местонахождение се пази в тайна от мерки за сигурност.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички жени зарязаха Кирил Петков
Next: В СОФИЯ Е СТРАШНО: Камикадзета хвърчат с 160 точно през мястото на катастрофата със Семерджиев

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.