Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В СОФИЯ Е СТРАШНО: Камикадзета хвърчат с 160 точно през мястото на катастрофата със Семерджиев
  • Новини

В СОФИЯ Е СТРАШНО: Камикадзета хвърчат с 160 точно през мястото на катастрофата със Семерджиев

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
sofifiafsias.jpg

„Пътна полиция“ залови двама нарушители, шофирали с над 160 км/ч на двата столични булеварда – „Ботевградско шосе“ и „Цариградско шосе“. Двамата са се движели със скорост два пъти над допустимото ограничение.

Друг шофьор пък е „прелетял“ по булевард „Черни връх“ със 134 км/ч при ограничение от 50 км/ч. Нарушители предстои да бъдат установени по регистрационните номера. Очакват ги отнемане на шофьорската книжка между 3 и 6 месеца и солени глоби, съобщиха от МВР.

Оттам припомниха, че на мястото, където на 5 юли настъпи тежкият инцидент, при който загинаха 2 млади жени, се извършва 24-часов контрол на скоростта. Скоро предстои да бъде монтирана и камера за денонощно наблюдение на скоростта в платното в посока бул. „Черни връх“, отделно се контролира и скоростният режим на автомобилите на територията на цяла София.

От 12 август, когато МВР започна акцията за контрол по пътищата, до 18 август, пътните полицаи са заснели общо 9211 нарушения на скоростния режим на територията на София.

Не изпускай тези оферти:

156 са отнетите свидетелства за правоуправление и за регистрация на моторни превозни средства. Отнетите книжки са 88, свалените регистрационни табели са 52, обобщи комисар Радослав Начев, зам.-началник на отдел „Пътна полиция“ в СДВР.

1191 са извършените проверки за шофиране след употреба на алкохол и упойващи вещества. Съставени са актове за употреба на алкохол на 25 водачи, а на други 12 – за шофиране под влиянието на наркотични вещества, отказали тест на място са 10 души.

По отношение на въведения метод по линеен контрол комисар Начев припомни, че служебните автомобили ще се движат в транспортния поток, като грубите нарушения ще се извеждат по безопасен начин от движението и спрямо тях ще се взема административно отношение на място.

Контролът ще се извършва както от пътни полицаи, така и от служители на териториална, криминална и охранителна полиция.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Емили се преби с тротинетката на Околовръстно със 100 км/ч
Next: Румен Радев не е на себе си. Майка му е в паника от огромата опасност, надвиснала над нея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.