Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емили се преби с тротинетката на Околовръстно със 100 км/ч
  • Новини

Емили се преби с тротинетката на Околовръстно със 100 км/ч

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
emllitrotinatetk.jpg

Емили се преби с тротинетката си на Околовръстното в София след като кара по мокрия път със 100кв/ч.

По думите й, продавачите на превозното й средство са я „прецакали“, понеже й казали, че гумите са подходящи и за дъжд.

Така тя почти засилила тротинетката си с максималната й скорост и паднала.

Емили стана популярна, след като беше заснета да лети с тротинетката си със 125 км./час, пише bg-voice.com.

Не изпускай тези оферти:

Тя дори беше привиката в столичната „Пътна полиция“, където обясни, че няма книжка, но не смята, че нарушава закона, защото го познава, а тротинетката, която кара развива по-висока скорост.

За оправдание тя дори каза, че „не се шмуга между колите“ и заради това няма причина да й пишат акт.

След като беше сакнционирана, момчето, което смята, че е момиче и носи рокля, заяви, че ще си купи мотор, а ако още един път я санционират, ще ходи пеша по магистралата в знак на протест.

Емили все пак е добре, въпреки че има дребни наранявания по тялото, дори да е паднала с близо 100 км./час.

Подвизите на Емили предизвикаха редица дискусии за това колко са безопасни тротинетките. От „Пътна полиция“ дори започнаха акция за нарушители, които се возят по двама на подобни превозни средства, както и такива, които превишават позволената скорост за подобни ППС-та, която е 25 км./час.

Още подобни новини:

Близо три месеца след влизането на забраната в София на 1 юни, градът продължава да бъка от каруци. Теглени от коне талиги могат да бъдат видени във всички квартали на столицата, а на техните собственици явно въобще не им пука.

Социалните мрежи за залети от снимки и видеа от последните дни, а хората не крият възмущението си от липсата на контрол по спазването на забраната (ако сте член на фейсбук групата „Забелязано в София“, можете да гледате едно от видеата ТУК). Според тях в България „законите ги има само на хартия“. Хората изразяват възмущението си, че полицията не прави необходимото да стресне нарушителите, а би трябвало да ги подгони с всички сили.

От общината пък предупредиха, че заловените в провинение от полицията ще трябва да се простят с конете си, които ще бъдат извозвани до специална ферма, чието местонахождение се пази в тайна от мерки за сигурност.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички жени зарязаха Кирил Петков
Next: В СОФИЯ Е СТРАШНО: Камикадзета хвърчат с 160 точно през мястото на катастрофата със Семерджиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.