Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Румен Радев не е на себе си. Майка му е в паника от огромата опасност, надвиснала над нея
  • Новини

Румен Радев не е на себе си. Майка му е в паника от огромата опасност, надвиснала над нея

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
radaudremrbenre.jpeg

Крадци вършеят непрестанно в родното село на президента Румен Радев от няколко месеца насам, ожали се кметът на Славяново Митко Трюфенев.

Серията от обири са подплашили местните, които са предприели крути мерки, за да предпазят собствеността си. Основно апашите атакували имотите на самотни възрастни хора, които не могат да се защитят.

Майката на държавния глава също пребивава сама във фамилната къща в хасковското село Славяново, след като мъжът ѝ Георги се спомина преди 2 години. Макар да не е сред потърпевшите от кражбите, 82-годишната пенсионерка Станка се притеснявала, че може и на нея да не ѝ се размине, и стояла непрекъснато под ключ.

В кметството всеки ден ходели „ужилени“ хора да се жалват на кмета Митко, който правел всичко по силите си да хване злосторниците и кражбите да секнат, но за момента акциите му съвместно с органите на реда не давали резултат. Повечето от жителите живеели скромно и не можели да си позволят да си сложат СОТ, на който да плащат месечен абонамент да им пази имотите от апаши. Самата Станка също не ползвала подобна услуга и се предпазвала по стандартните методи – държала всички врати заключени и проверявала по няколко пъти бравите, преди да излезе навън или да си легне.

Не изпускай тези оферти:

Животът в родното село на президента не е съвсем уреден и проблемите за обитателите му се нижат един след друг. Безводието през летните месеци предизвиква сериозно негодувание сред местните, но наскоро там е бил открит нов кладенец, от който да се снабдяват с вода.

Иначе юлските и августовските жеги докарвали жестока суша, никой не можел да напоява градините си и зарзаватът им, за който са хвърлили месеци труд, отивал на кино. Проблеми имало и с транспортните връзки и автобуси до там отдавна не ходели. Жителите на Славяново трябвало да разполагат с личен транспорт, за да стигнат до по-големите градове в околията – Харманли и Хасково.

Именно това била една от причините майката на Радев да изкара шофьорския курс на 80, за да бъде независима по отношение на транспорта и да може да ходи да си пазарува продукти от по-големите вериги магазини в региона. Иначе в родното село на Радев няма дори аптека и хората без коли поръчвали лекарства на съседи, които редовно отскачат до градовете наоколо.

В последната година доста от собствениците на къщи в Славяново се отказват от имотите си и ги пускат за продан. Цените варират от 20 до 50 хиляди лева в зависимост от квадратурата и състоянието им.

Станка обаче дори не се изкушавала от подобни идеи и предпочитала да продължи да живее на село въпреки удобствата, които могат да ѝ предложат синът ѝ и дъщеря ѝ в столицата. Къщата в Славяново имала сантиментална стойност за нея, защото там минал почти целият им живот с покойния ѝ съпруг Георги.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В СОФИЯ Е СТРАШНО: Камикадзета хвърчат с 160 точно през мястото на катастрофата със Семерджиев
Next: Удари точно по време на обедната почивка! Мощно земетресение разтресе Турция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.