Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Емили с тротинетката: На 12г. наръгах баща си с нож!
  • Новини

Емили с тротинетката: На 12г. наръгах баща си с нож!

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
emilitrotitntnt.jpg

„На 12 години наръгах баща си с нож в бедрото“, призна пред „България Днес“ Емили с тротинетката.

Любимата на бившия културист от „Фермата“ Тихомир (Мелиса) Рангелов уточни, че го е направила при самозащита след поредния семеен скандал. Тогава баща й отново вдигнал ръка срещу нея.

„Биеше ме по врата“, връща лентата назад Емили. Мъжът подал жалба в полицията, но от там застанали на нейна страна. „Баща ми имаше тъмно минало. Занимавал се е с незаконни неща, източвал е игрални автомати в Америка“, не пести черните краски по адрес на татко си настоящото момиче.

Блондито, което наскоро оцеля по чудо след падане от тротинетката си при скорост 100 км/ч на Околовръстното шосе, идва на бял свят в Плевен преди 21 години.

Не изпускай тези оферти:

Родителите му обаче не могли до последно да приемат желанието му да бъде момиче и редовно го малтретирали физически, довери Емили. Трансдевойката остава кръгъл сирак преди 4 години, но по думите й не съжалява за липсата на най-близките си хора.

„Моите родители като цяло не бяха много добри хора. Държаха се повече от ужасно с мен заради това, че съм транссексуална. Не ми позволяваха да бъда себе си“, извади „скелетите от гардероба“ бившето момче.
ОЩЕ: Устата влиза в затворa в Сливен

Още от 5-годишна възраст, добави избраницата на бившия културист, тя се усещала момиче, фантазирала си, че някой ден ще бъде „принцеса Емили“.
„Постигнах го, но с голяма мъка. Докато живеех при родителите си в Плевен, още бях момче, но постоянно исках да си сменям пола. Животът ми тогава беше истински ад! Майка ми и баща ми не ме приемаха. Карахме се, псувахме се, обиждахме се, неща, които са много гадни за едно семейство“, повдига завесата над тежкото си детство скандалната блондинка.

Конфликтите в дома на Емили продължили до 16-ия й рожден ден. На тази възраст тя загубва майка си. Жената, която работи като диспечер в таксиметрова фирма в Плевен, издъхва от рак на белите дробове през 2018-а. Година преди това пък баща й е покосен от инсулт.

„След това обаче животът ми, вместо да стане по-лек, стана по-тежък. Вуйчо ми и вуйна ми са хората, които ми съсипаха живота. Наранявали са ме толкова много, че изобщо не искам да се връщам в тези спомени. Докато живеех при тях в периода 2018-2019 г., всяка вечер имаше скандали.

Поне два-три пъти в седмицата се е стигало до масов бой“, не крие огорчението си Емили.
ОЩЕ: Андреа разплака феновете

На пръв поглед силите в сблъсъците са били неравни, но любимата на Тихомир каза, че когато побеснее, ставала изключително силна.

„Аз съм помитала маси, хващала съм се за ножове, за вилици… Държала съм се направо като мутра. Искала съм да коля, да беся, защото не ми се е искало да живея“, разкри БГ любителка на тротинетките номер едно.

Емили сподели още, че вуйна й изпитвала ненавист към нея.

„Тя работи в голям магазин в Плевен. Много ме мрази. Вуйчо ми сега не работи нищо, беше охрана, но го изгониха“, не щади родата си бившето момче.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма прошка! Брадвата се стовари върху скандалната Симона Радева
Next: Голям срам: ООН извади България от класацията на развитите страни и вече сме зад Албания, Сърбия и

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.