Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го издирвания Петър Петров – семеен е, с едно момиченце, риболовът бил голямата му страст
  • Новини

Ето го издирвания Петър Петров – семеен е, с едно момиченце, риболовът бил голямата му страст

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
peturasrnasnrasnra.jpg

Край езерото открихме изхвърлени дрехи и раници и имаме надежда, че това е някаква следа, каза пред Флагман.бг участник в издирването

Близки и приятели издирват отчаяно 47-годишния Петър Петров, който изчезна заедно със своя приятел Ивелин Тодоров. Петър е семеен, има малко момиченце.

Бил много добър и спокоен човек, винаги готов да помогне, когато го помолят. Риболовът за него бил страст, но приятелите му категорично отричат да е бракониерствал. 

 Семействата на двамата мъже от снощи са на мястото и помагат в претърсването на езерото „Мандра“, в 10 часа към тях се присъедини и група доброволци. 

Не изпускай тези оферти:

„Край езерото открихме изхвърлени дрехи и раници и имахме надежда, че това е някаква следа. Продължаваме претърсването“, каза пред Флагман.бг доброволец в издирването.

Снощи повече от 7-8 квадратна километра от езеро „Мандра“ бяха облетени от термодрон, но двамата изчезнали рибари не бяха намерени. 

Кметът на Бургас Димитър Николов от снощи е на мястото, каква е последната информация, с която той разполага, очаквайте след малко.

Утре в 9 часа сутринта екипите възобновяват претърсването на езерото Мандра

Прекратиха до сутринта издирването на рибарите Ивелин Тодоров и Петър Петров, които изчезнаха в езерото Мандра в неделя вечерта. Утре в 9 часа сутринта екипите възобновяват претърсването на езерото Мандра.

Все по-малка е обаче надежда да бъдат открити живи заради ниските температури и влошаващото се време навън.

Техни близки споделят, че двамата били като кръвни братя. Семействата им се събирали почти всеки ден и си помагали в живота. „В огъня бяха готови да влязат един за друг.

Ако единият падне, другият винаги щеше да го хване, дори с риск за себе си“, казаха пред Флагман.бг приятели на семействата, които днес се включиха в издирването.

След намирането на лодката им този следобед водолазите са продължили претърсването, а лодките са започнали да тралят по дъното.

От вчера сутринта по вода е обходена голяма част от езерото. Мрежите на Ивелин и Петър са намерени още часове след изчезването им на малкото кейче пред дома на семейството на Ивелин

. И двамата не са си взели телефоните, открити са оставени на масата, на която са били. Единият е от тях бил добре екипиран с рибарско облекло, но другият се е качил в лодката по суитшърт

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудовищна катастрофа между БМВ и катафалка в Бургас: Бременна е в критично състояние
Next: Майката на издирвания Ивелин през сълзи: Той е закърмен с риболов, имаме надежда, че е жив

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.