Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го Митака с Панамерата Убиец! Сега излязоха пробите! В кръвта му откриха
  • Новини

Ето го Митака с Панамерата Убиец! Сега излязоха пробите! В кръвта му откриха

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
mitaisktasktkast.png

кадър: Катастрофи в София, ФБ, 24 часа

Токсико-химичната експертиза от кръвните проби на шофьора, предизвикал катастрофата с жертва на Околовръстното шосе в София в неделя, показва наличие на кокаин и 1,7 промила алкохол, съобщава „Нова телевизия“.

По принцип кокаинът, който е и най-скъпата дрога, се разгражда от организма за няколко часа. Това означава, че 39-годишният Димитър Любенов е приел наркотика малко преди катастрофата.

Все още се чакат резултатите от експертизата, която трябва да покаже с каква скорост се е движел Любенов, когато спортната му кола връхлита друг автомобил с трима души в нея. На място загина 64-годишен французин.

Не изпускай тези оферти:

„Какво ви пука за някакви французи? Вие истински българи ли сте?“ – викал след катастрофата Любенов.

През годините Любенов често е бил засичан да нарушава правилата на пътя. По данни на полицията има неизплатени глоби за превишена скорост на стойност над 1900 лева.

Мъжът е обвинен и към момента остава в ареста за 72 часа.

Лорен Пети се казва убитият французин. Той е бил в Банско, където синът му е празнувал рожден ден. Синът му е женен в България.

Още криминални:

Двама българи на възраст 36 и 51 години бяха задържани в събота сутринта в района на район Евосмос в Солун като част от организирана престъпна група за източване на лични данни чрез метода Skimming от банковите карти на клиентите.

Целта е била да направят копия на карти – клонинги. В приемника на картата на банкомата е бил поставен механизъм за копиране на данни, както и пластмасов капак, към който е била прикачена микросхема и камера към горната част на банкомата за запис на ПИН кода, въведен от картодържателя при използването му (SKIMMING).

От разследването стана ясно, че двамата българи в периода от 16 до 18 септември 2022 г. са поставили три такива механизма в банкомати на банкови клонове в районите на Неаполис, Евосмос и Харилау, като по този начин са прихванали данни от най-малко 665 банкови карти, анулирани през това време от банковите клонове, като избегнатите щети надхвърлят паричната сума от 665 000 евро, като по този начин голям брой притежатели на дебитни/кредитни карти бяха защитени от създаването на клонирани карти и източване на парите им.

Арестуваните, срещу които са образувани преписки, е повдигната наказателна отговорност и са обвинени в измама, компютърна измама, възпрепятстване работата на информационни системи и нарушаване на Закона за личните данни.

Още крими:

Служители на полицейското управление във Велико Търново разследват опит за убийство. Сигнал за случая е получен на 25 септември около 12,30 ч. Изпратеният на ул. «Мармарлийска» полицейски екип е установил 50-годишен търновец, с три прободни рани в областта на гърдите.

Раненият е бил откаран от екип на Спешна помощ. На местопроизшествието е установена и 36-годишна жена. По първоначална информация докато се придвижвала по улицата с пострадалия си приятел е била пресрещната от съпруга си.

Възникнала разпра между тях, в която се намесило и трето лице. В резултат на това е пострадал 50-годишният мъж. Той е настанен във великотърновската болница с опасност за живота.

Съпругът на жената е задържан за срок до 24 часа по ЗМВР. Установена е самоличността и на третото лице, което към момента се издирва. Работата по образуваното досъдебно производство продължава.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите бесни на Маги Халваджиян, не искат да му гледат шоуто
Next: Затънал в дългове – баща на 3 деца сложи край на живота си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.