Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите бесни на Маги Халваджиян, не искат да му гледат шоуто
  • Новини

Зрителите бесни на Маги Халваджиян, не искат да му гледат шоуто

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
zirasitlastlastm.jpg

Новото шоу на Маги Халваджиян разбуни духовете сред зрителите още с първите си епизоди и за разлика от „Капките“ търпи сериозна критика
„Звездите в нас” уж е предаване за обикновени хора, но участниците в него изобщо не са случайни, установи „Уикенд”.

Само миналата неделя в два от трите класирани напред отбора има протежета на хора, които са работили с близки на продуцента Маги Халваджиян.

Единият е Вениамин от отбор „Тони Стораро”, който е работил с Деси Слава, а другият – госпожица Тереза от „Шоуто на Слави”.

Маги Халваджиян

Не изпускай тези оферти:

Дори и да прави предаване с изпълнители, които не са звезди, Маги Халваджиян не изневерява на навика си да работи с все едни и същи хора, показва подходът му в „Звездите в нас”.

Този път обаче продуцентът избира тези хора сред по-слабо популярните или сред близките на своите близки. Миналата неделя това лъсна първо в отбор „Джеси Джей”, а след това – в „Тони Стораро”. Сред трите момичета, които стъпиха на сцената с първия отбор, рязко изпъкна едно, което бе поставено в средата и обяви във визитката си, че е ученичка.

Това е Тереза Тодорова. Вероятно много зрители са забравили, но момичето работеше при Слави Трифонов още преди той да вкара в шоуто си малката по онова време Крисия. Това стана, когато даде рубрика на „господин Андреев” – момчето, което с вицовете си спечели конкурса „Разсмей Слави” в „Шоуто на Слави” в Би Ти Ви.

Дългия го ангажира да разказва вицове веднъж седмично. За да разнообрази вечерта, той вкара и „госпожица Тереза”, която да пее.
Това се случи още преди 9 години. Талантливото дете пътуваше всяка седмица от родния си град Русе, където живееше, за да участва във вечерното шоу на Би Ти Ви.

То съчетаваше това с училището и участия в различни музикални конкурси по целия свят. По-късно Слави направи конкурс за нова партньорка на „господин Андреев”, обяснявайки, че прекалено честите пътувания изморяват Тереза.

И избра Крисия, с която момичето започна да се редува. Накрая Тереза напусна, но след още няколко години се премести да живее в София и разстоянията вече не са проблем в нейните тв участия.

Междувременно тя бе избрана за роля в хитовия мюзикъл „Клетниците” в Софийската опера, където играе заедно с Влади Михайлов от сериала на Нова тв „Братя”.

По-важно е обаче, че в същия мюзикъл си партнира и с актрисата от Музикалния театър Весела Делчева. Последната бе в журито на кастингите за предаването. Тя бе една от четиримата души, които прослушваха всички желаещи да участват в шоуто и отся тези, които в момента се явяват пред Тита, Софи Маринова, Дони и Виктор Калев.

Това означава, че Тереза се е явила на кастинг пред своя позната, с която от години работи в операта. Никой не отрича таланта на момичето. „Уикенд” просто внася яснота около неговите контакти в шоубизнеса.

Вениамин пък преди 3 години се яви в „Гласът на България” и влезе в отбора на Михаела Филева, която тогава бе член на журито. Той накара всички съдии да обърнат столовете си, за да поискат да работят с него, но избра най-младата и красивата в четворката. После направи опит да се развива в поп музиката, но тъй като не постигна мигновена слава, се насочи към чалгата.

Момчето има дует с Деси Слава – една от любимите звезди, с които Маги Халваджиян работи. Тя е участвала и в „Като две капки вода”, и в „Маскираният певец”, нищо чудно скоро да я видим и при Рачков.

Прави впечатление, че Ваниамин се яви в „Звездите в нас” с имитация на музикант, който е близък до член на журито – Софи Маринова. Това е Тони Стораро. И отборът му бе избран да продължи напред в състезанието. Миналата седмица единият от двата отбора, които бяха избрани да продължат, пък имитираше самата Софи.

Голяма част от зрителите на шоуто са възмутени, че журито отряза шест от най-гласовитите участнички във втория епизод на предаването. Това са имитаторките на Мария Илиева и на Мария Калас.

Особено жестоки бяха критиките заради отбора на оперната легенда Калас. Софи Маринова не се притесни да признае в шоуто, че никога не е била на опера, но въпреки това си позволи да оценява имитация на оперната звезда. Логично е да се предположи, че едва ли познава в детайли творчеството й, ако някога въобще е слушала нейно изпълнение.

В такъв случай как е в състояние да оцени качеството на имитацията и да отсъди, че не заслужава да продължи напред в състезанието? Тези въпроси задават много зрители, но отговори все още не са получили. Ето какво каза иначе симпатичната Софи, след като чу изпълненията на трите дами от отбор „Мария Калас”:

„Момичета, много ме развълнувахте! Значи, като чуя такива гласове, си казвам: „Боже! И аз пея!”. Направо ме слагате в малкия си джоб! И, както каза Виктор: „Да ходим на опера!”.

Никога не съм ходила, но… Всеки път все по-талантливи излизат тука!”.

Въпреки тази възторжена реакция ромската перла в комплект със своите колеги от журито отсъдиха, че отбор „Калас” не е достатъчно добър, за разлика от отбор „Стораро”.

Миналата неделя журито се възползва от правото си по изключение са пусне напред три вместо два отбора. Третия бе на имитаторите на Елтън Джон.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна се! На Путин ще му причернее след тази вест!
Next: Ето го Митака с Панамерата Убиец! Сега излязоха пробите! В кръвта му откриха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.