Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо НИКОГА не трябва да обираме трохите от масата с ръка – на лоша поличба е:
  • Новини

Ето защо НИКОГА не трябва да обираме трохите от масата с ръка – на лоша поличба е:

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
asdcdsfgfdhdfhfgb.png

Много често, когато приключим с храненето, машинално „почистваме“ масата от нападалите по нея трохи с ръка. С това невинно действие обаче са свързани доста народни поверия, които вещаят всякакви беди в живота ни.

Какво толкова, ще си кажете вие? Днес ще ви кажем защо според народните вярвания не трябва да обираме трохите от масата с ръка:В миналото се е отдавало голямо значение на трапезата, защото на нея са се хранели всички членове на семейството. Нашите предци били особено чувствителни към този елемент от интериора и имали много поверия, които и до днес помагат да се избегнат много проблеми.

От незапомнени времена трапезата се е считала за място на концентрация на силата, защото около нея са се събирали всички членове на семейството. Тя се слагала в скръб и радост, за ежедневни нужди, посрещане на гости и изпращане на близки в последния им път.

Експертите препоръчват да разберете какви поличби обещават за тези, които ще съберат трохите след хранене с ръцете си и какво може да се случи заради подобен елементарен жест.

 

Пренебрегването на масата се счита за неприемливо. Събирането на трохите от плота с ръка, според старите поверия, привлича бедност и затваря пътя към щастието.

Друго поверие гласи, че ако неомъжено момиче събере с ръка трохите от масата, ще остане самотна или ще се омъжи за лош човек. Знаейки това, никое момиче няма да посмее повече да направи това.

След вечеря домакинята не бива да събира с ръка трохите от масата, за да няма раздори и проблеми в семейството.

Да махнете трохите от масата с ръката си значи също да съживите много неприятности, които могат да отровят щастието в дома и да донесат куп неприятности и неразбирателство в семейството.

Почистване на масата с ръка може да доведе до предателство и дори до изневяра. Такова почистване не предвещава нищо добро за една семейна двойка, колкото и щастлива да е тя.

Друг знак казва, че тези, които почистват масата с ръцете си, трябва да се подготвят за чести заболявания и неразположения.

Събирането на трохите от масата означава не само бедност, но и нови изпитания, които могат да доведат до разпадане на семейството.

Никой не иска подобни неприятности да го сполетят. Затова много домакини продължават да се съобразяват с тази поличба.

Continue Reading

Previous: Объркаха Глория със София Лорен в Италия – буквално спря движението по улиците
Next: Зимен капан: По пътищата е страшно, педя сняг и закъсали камиони, ограничават движението

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.