Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо НИКОГА не трябва да обираме трохите от масата с ръка – на лоша поличба е:
  • Новини

Ето защо НИКОГА не трябва да обираме трохите от масата с ръка – на лоша поличба е:

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
asdcdsfgfdhdfhfgb.png

Много често, когато приключим с храненето, машинално „почистваме“ масата от нападалите по нея трохи с ръка. С това невинно действие обаче са свързани доста народни поверия, които вещаят всякакви беди в живота ни.

Какво толкова, ще си кажете вие? Днес ще ви кажем защо според народните вярвания не трябва да обираме трохите от масата с ръка:В миналото се е отдавало голямо значение на трапезата, защото на нея са се хранели всички членове на семейството. Нашите предци били особено чувствителни към този елемент от интериора и имали много поверия, които и до днес помагат да се избегнат много проблеми.

От незапомнени времена трапезата се е считала за място на концентрация на силата, защото около нея са се събирали всички членове на семейството. Тя се слагала в скръб и радост, за ежедневни нужди, посрещане на гости и изпращане на близки в последния им път.

Експертите препоръчват да разберете какви поличби обещават за тези, които ще съберат трохите след хранене с ръцете си и какво може да се случи заради подобен елементарен жест.

 

Пренебрегването на масата се счита за неприемливо. Събирането на трохите от плота с ръка, според старите поверия, привлича бедност и затваря пътя към щастието.

Друго поверие гласи, че ако неомъжено момиче събере с ръка трохите от масата, ще остане самотна или ще се омъжи за лош човек. Знаейки това, никое момиче няма да посмее повече да направи това.

След вечеря домакинята не бива да събира с ръка трохите от масата, за да няма раздори и проблеми в семейството.

Да махнете трохите от масата с ръката си значи също да съживите много неприятности, които могат да отровят щастието в дома и да донесат куп неприятности и неразбирателство в семейството.

Почистване на масата с ръка може да доведе до предателство и дори до изневяра. Такова почистване не предвещава нищо добро за една семейна двойка, колкото и щастлива да е тя.

Друг знак казва, че тези, които почистват масата с ръцете си, трябва да се подготвят за чести заболявания и неразположения.

Събирането на трохите от масата означава не само бедност, но и нови изпитания, които могат да доведат до разпадане на семейството.

Никой не иска подобни неприятности да го сполетят. Затова много домакини продължават да се съобразяват с тази поличба.

Continue Reading

Previous: Объркаха Глория със София Лорен в Италия – буквално спря движението по улиците
Next: Зимен капан: По пътищата е страшно, педя сняг и закъсали камиони, ограничават движението

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.