Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо трябва да си гледате котка вкъщи. 6-тата причина направо ще ви разбие
  • Новини

Ето защо трябва да си гледате котка вкъщи. 6-тата причина направо ще ви разбие

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
ktoaskdask.png

Не знаете действително колко много губите поради факта, че нямате котка у дома.
Ако все още не сте убедени в това, вижте следните 20 неоспорими довода!

1. На първо място, тя е красива.

Само за един миг котката ви събира сто лайка повече от новата ви прическа, а за още един миг лайковете стават двеста.

2. Тапетите ви вкъщи са скучни и си търсите повод да ги смените? Котката ще ви покаже, че не само са скучни, но и никак не са устойчиви … и наистина им е време за смяна.

Не изпускай тези оферти:

3. Така като се замислите, дамаската на дивана по същия начин вече ви е омръзнала, нали? Котката знае това много преди вас.

4. Най – сетне прахът от горните рафтове на секцията ви ще бъде избърсан … Е, нищо, че заедно с него ще бъдат „забърсани“ и няколко вази. Вие вече не разполагате с тапети и диван, така че сте много над материалните неща в живота си.

5. В котката има двигател. Бог я е създал така в деня, в който Адам е отишъл при него с думите: „Господи, изпадам в депресия. Имам нужда да правя нещо!“

6. А под двигателя има парно, благодарение на което краката ви в никакъв случай няма да бъдат студени и то безплатно!

7. Ще се научите да пишете на компютъра си с притиснати ръце, след това с една ръка, а след това без ръце. Накрая ще усвоите писането с 5-килограмова тежест върху клавиатурата ви.

8. Все по – малко ваши снимки има в профила ви? Да, защото всичко е пълно със снимки на вашата котка.

9. До този момент не сте знаели колко живот има зад хладилника ви. Тепърва от там ще излизат изгубените ви обеци, капачки от минерална вода и какви ли не още отдавна забравени неща.

10. Котката изяжда част от телефона ви? Не се притеснявайте, това че ще се чувате по – рядко с роднините си е добре дошло за вас.

11. Да слагате елхата веднъж годишно е твърде безинтересно. Вече ще имате възможност да го правите поне 5-6 пъти … на ден.

12. Не се чувствате щастливи? Сега ще усетите какво е това чувство, когато котката минава покрай любимия ви сервиз, без да събори нито една чаша.

13. Ще се научите да цените и да приемате с благодарност всякакви ласки. Като казваме всякакви, имаме предвид включително и донасянето на мъртви мишки и приятелското потъркване на космати задни части по лицето ви.

14. Всички съмнения в собствения ви кулинарен талант ще бъдат разсеяни. Котката ви винаги е готова да даде душата си за съдържанието на вашата чиния.

15. Ако някоя вечер ви се стори, че спите в прерията, не грешите. Кой скача там? Сякаш някой гони огромно стадо антилопи … Най – добре просто да се обърнете на другата страна и да продължите своя сън, а на сутринта ще оправите килима и разхвърляните вещи.

16. Нали и без друго никак не харесвахте снимката в задграничния си паспорт? На новата обезателно ще излезете по – добре, а и ще се научите къде да го държите занапред.

17. Отидете на почивка без котката си. Така не само ще си отдъхнете, но и ще изпитвате удоволствие от това, че мъчите недотам приятните си роднини, на които я оставяте.

18. В епохата на бездушните синтетични влакна, така дразнещи за кожата, вашата котка съвсем безкористно ще ви зарежда с добро количество естествена вълна във всяка стая.

19. Усещате, че губите рефлексите си и мозъкът ви започва да ви изневерява? Вземете си котка и ще се изумите от собствената си бързина, с която успявате да преместите ръката или крака си, преди да бъдат захапани или „закопчани“ с нокти от домашния ви любимец.

20. Най – накрая ще спестите пари, като се освободите от идеята да купувате скъпи сервизи и красиви чинии. Виждате, че съдът е без значение за котката ви, след като така или иначе тя изкарва храната от него и омацва целия под.

Continue Reading

Previous: Изчезналият Мартин от Пловдив тръгнал за изпит в Стара Загора, но не се явил
Next: Д-р Огнян Пелов: Вместо да ядете сладко, кръшкайте веднъж седмично

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.