Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как лесно ще проверите градината си за кърлежи – веднага разбирате дали е безопасно
  • Новини

Ето как лесно ще проверите градината си за кърлежи – веднага разбирате дали е безопасно

Иван Димитров Пешев юни 3, 2023
kararajsrlasrjasdkas.png

Топлите дни са благоприятни за разпространението на кърлежи . Те са истинска напаст, особено като се има предвид, че през последните години няма много студени зими.

Кърлежите могат да дебнат навсякъде: в гори, градини и поляни. Ето защо, ако не ги искате близо до дома си, направете прост тест за кърлежи във вашата градина.

Кърлежите са паразити, които е най-добре да се избягват.

Много от тези насекоми са носители на опасната лаймска болест. Можете да проверите дали ги има във вашата градина. Всичко, което трябва да направите, е да използвате метода с бяла кърпа . Научете как да го направите!

 

Проверете градината за кърлежи. Как да го направите?

Кърлежите са изключително неприятни паразити. На първо място, те са опасни носители на лаймска болест. Затова е по-добре да не се сблъсквате с тях. Те се размножават не само в градините, но и навсякъде, където расте трева.

Специалистите вече предупреждават, че заради относително меките зими тази година можем да очакваме истинско нашествие от тях! Ако искате да проверите имота си за тези паразити, направете бърз тест. Всичко, от което се нуждаете, е бяла кърпа!

 

Вземете бяла хавлиена кърпа и я прикрепете към метла или пръчка.

След това я плъзнете върху растения, тревни площи и храсти, които са места, където кърлежите могат да се размножават. Ако тези паразити вече са нахлули в градината ви, те непременно ще се „оплетат“ във власинките на кърпата. Направете теста за кърлежи в ден, когато навън е влажно и температурата навън е 15-20 градуса.

Вредителите не могат да понасят високи температури и интензивна слънчева светлина. Затова те обичат да се крият в гъсти храсти и силно засенчени скривалища – обикновено на височина 30-150 см.

 

Как да се отървем от кърлежите?

Определено не искате кърлежи в градината си. Ето защо, за по-сигурно, използвайте естествени спрейове и засадете растенията, изброени по-долу. Те ще действат като репелент за неприятните паразити:

  • Лавандула,
  • Тагерис (Турта),
  • Лимонена трева,
  • Розмарин,
  • Салвия,
  • Маточина,
  • Мащерка,
  • Вратига,
  • Лайка,
  • Котешка мента (Коча билка),
  • Лимонова мента.

В градината е най-добре да засадите тези растения близо до местата, на които пребивавате най-често, тогава ще имате естествена защита срещу кърлежи!

Continue Reading

Previous: Това село в Родопите без нито един жител навява безкрайна тъга
Next: Ето защо арабите в Дубай носят бяла роба и тя винаги е идеално чиста

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.