Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как туркините правят сарми – никога няма да ви хрумне, а е божествено вкусно
  • Новини

Ето как туркините правят сарми – никога няма да ви хрумне, а е божествено вкусно

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
sdfvsdfvdfhbgfhjghj.png

Нашата и турската кухня много си приличат, но начинът на приготвяне на сармите при „комшиите“ е по-особен.

 

Турските рецепти много приличат на нашите, но начинът на приготвянето им ще ви изненада – не ни харесва да го кажем, но са по-добри от нашата традиционна рецепта. Ако искате да разберете как се приготвят най-вкусните Турски сарми , четете по-долу:

Продукти:

  • 1 глава зеле или две по-малки (използват обикновено зеле, което сваряват, а може и кисело зеле)
  • 2 глави лук
  • 4 скилидки чесън
  • чаша и половина измит ориз
  • 1 супена лъжица доматено пюре
  • сух бахар (една супена лъжица сладък и една супена лъжица лют)
  • 1 чаена лъжичка черен пипер
  • 1 чаена лъжичка суха мента
  • 1 лъжица кимион
  • сол на вкус
  • зехтин
  • кайма

За соса:

  • 2 супени лъжици масло или мас или 5 супени лъжици олио
  • 1 супена лъжица доматено пюре
  • сол на вкус
  • 2 скилидки чесън
  • 3 чаши вода

Приготвяне:

Смесете месото, ориза, ситно нарязаните лук и чесън, доматеното пюре, подправките и малко зехтин. Разбъркайте до получаването на добре смесена смес.

Киселото зеле се измива добре, след което главата се разделя на листа. Отстранете корена от листата, след това съединете няколко листа заедно, за да направите широка повърхност, като кора за баница. Напълнете с готовата смес и завийте на дълга сарма, но без да съединявате краищата. След това рулата се увиват (като вита баница) в намаслена тава – точно като баница!

турска сарма приготвяне

турска сарма навиване

Завитите сарми се заливат със смес от мазнина, вода, доматено пюре, чесън и сол.

сарми със сос

Готовата сарма се пече във фурната на 180 градуса по Целзий възможно най-дълго. Като заври водата се долива още малко, докато сармите се сварят добре.

турска сарма

турска сарма приготвяне

Може да покриете тавата с други тава и да я сготвите на котлона.

 

Поднесете готовата сарма с кисело мляко или чеснов сос.

 

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Никога до сега не се е случвало такова нещо с пенсиите в България
Next: Скръбна вест: Отиде си още една легенда на българския футбол

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.