Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как туркините правят сарми – никога няма да ви хрумне, а е божествено вкусно
  • Новини

Ето как туркините правят сарми – никога няма да ви хрумне, а е божествено вкусно

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
sdfvsdfvdfhbgfhjghj.png

Нашата и турската кухня много си приличат, но начинът на приготвяне на сармите при „комшиите“ е по-особен.

 

Турските рецепти много приличат на нашите, но начинът на приготвянето им ще ви изненада – не ни харесва да го кажем, но са по-добри от нашата традиционна рецепта. Ако искате да разберете как се приготвят най-вкусните Турски сарми , четете по-долу:

Продукти:

  • 1 глава зеле или две по-малки (използват обикновено зеле, което сваряват, а може и кисело зеле)
  • 2 глави лук
  • 4 скилидки чесън
  • чаша и половина измит ориз
  • 1 супена лъжица доматено пюре
  • сух бахар (една супена лъжица сладък и една супена лъжица лют)
  • 1 чаена лъжичка черен пипер
  • 1 чаена лъжичка суха мента
  • 1 лъжица кимион
  • сол на вкус
  • зехтин
  • кайма

За соса:

  • 2 супени лъжици масло или мас или 5 супени лъжици олио
  • 1 супена лъжица доматено пюре
  • сол на вкус
  • 2 скилидки чесън
  • 3 чаши вода

Приготвяне:

Смесете месото, ориза, ситно нарязаните лук и чесън, доматеното пюре, подправките и малко зехтин. Разбъркайте до получаването на добре смесена смес.

Киселото зеле се измива добре, след което главата се разделя на листа. Отстранете корена от листата, след това съединете няколко листа заедно, за да направите широка повърхност, като кора за баница. Напълнете с готовата смес и завийте на дълга сарма, но без да съединявате краищата. След това рулата се увиват (като вита баница) в намаслена тава – точно като баница!

турска сарма приготвяне

турска сарма навиване

Завитите сарми се заливат със смес от мазнина, вода, доматено пюре, чесън и сол.

сарми със сос

Готовата сарма се пече във фурната на 180 градуса по Целзий възможно най-дълго. Като заври водата се долива още малко, докато сармите се сварят добре.

турска сарма

турска сарма приготвяне

Може да покриете тавата с други тава и да я сготвите на котлона.

 

Поднесете готовата сарма с кисело мляко или чеснов сос.

 

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Никога до сега не се е случвало такова нещо с пенсиите в България
Next: Скръбна вест: Отиде си още една легенда на българския футбол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.