Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето тузарската къща на Веско Маринов, където се усамотява с новата си половинка (Снимки)
  • Новини

Ето тузарската къща на Веско Маринов, където се усамотява с новата си половинка (Снимки)

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
bdgfbgnhgmhjmhj.png

Певецът с меден глас, когото напоследък често виждаме с различни изяви в медиите
–
Веселин Маринов , сподели в скорошно интервю, че е горд притежател на
планинска къща , където се усамотява с жената до себе си, Веселина, предават
от “Струма”.

За всички, които се чудят къде ли е свил гнездо изпълнителят, днес ще разбулим добре
пазената тайна:

Всъщност къщата на певеца е на „
Пирин Голф ” край Разлог.

 

Веселин Маринов живее там почти постоянно от началото на пандемията. Всеки ден
се разхожда вътре в комплекса, но често отскача за пазар или просто на разходка
и до Разлог, който е съвсем близо.

За плановете на Веселин Маринов да има къща в покрайнините на Разлог стана ясно
още преди няколко години след негов концерт по повод 8 март в Разлог. Тогава импресариото
му потвърди, че се водят преговори, но сделката не беше финализирана.

Собственици на къщи в комплекса споделиха, че първоначално е идвал по-рядко,
но от миналата година е почти постоянно в къщата си.

През уикендите на гости му
идват дъщеря му, зетят и  внуците, на които той отделял особено внимание. Това Веселин Маринов сподели
и в последното си интервю в неделя, дори призна, че им пее, докато ги приспива.

 

Като много учтив, позитивен и усмихнат човек описаха и новата любов на Веско
– Веселина, с която се е усамотил в планинската си къща.  Самият той в интервюто си призна, че я обича много и дори не е вярвал, че ще
изживее такава романтична любов.

Напълно е спокоен и сигурен и в нейните чувства.
Като истински романтик след разхлабване на мерките той възнамерява да я заведе
в града на любовта – Венеция

къща Веско Маринов

Вилата на Веско изглежда по сходен начин

Живущи на Голфа определиха Веселин Маринов като много учтив и любезен съсед,
който винаги ги поздравява. Къщата му е в типичния стил за  комплекса – кокетна планинска къща със зелена  алея отпред и близо до пътя. Около него има още няколко малки къщички в същия
стил. С половинката му Веселина правят дълги разходки през деня и често сядат
на някоя пейка да съзерцават планината.

След началото на пандемията „Пирин Голф” е отлично място за изолация, далеч от
вируса и мръсния въздух в големия град. Много хора търсят спокойствие и усамотение.
Комплексът е предпочитан и от хора, които могат да работят от разстояние. Те отсядат
там по-продължително време. Собственици на къщи също идват почти всеки уикенд,
а някои предоставят домовете си и на  техни приятели и близки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снежна буря удари това място в България, до часове ще трупа и в…
Next: Всеки българин знае лафа Баба ти от Кестрич, но малцина знаят къде се намира

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.