Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето тузарската къща на Веско Маринов, където се усамотява с новата си половинка (Снимки)
  • Новини

Ето тузарската къща на Веско Маринов, където се усамотява с новата си половинка (Снимки)

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
bdgfbgnhgmhjmhj.png

Певецът с меден глас, когото напоследък често виждаме с различни изяви в медиите
–
Веселин Маринов , сподели в скорошно интервю, че е горд притежател на
планинска къща , където се усамотява с жената до себе си, Веселина, предават
от “Струма”.

За всички, които се чудят къде ли е свил гнездо изпълнителят, днес ще разбулим добре
пазената тайна:

Всъщност къщата на певеца е на „
Пирин Голф ” край Разлог.

 

Веселин Маринов живее там почти постоянно от началото на пандемията. Всеки ден
се разхожда вътре в комплекса, но често отскача за пазар или просто на разходка
и до Разлог, който е съвсем близо.

За плановете на Веселин Маринов да има къща в покрайнините на Разлог стана ясно
още преди няколко години след негов концерт по повод 8 март в Разлог. Тогава импресариото
му потвърди, че се водят преговори, но сделката не беше финализирана.

Собственици на къщи в комплекса споделиха, че първоначално е идвал по-рядко,
но от миналата година е почти постоянно в къщата си.

През уикендите на гости му
идват дъщеря му, зетят и  внуците, на които той отделял особено внимание. Това Веселин Маринов сподели
и в последното си интервю в неделя, дори призна, че им пее, докато ги приспива.

 

Като много учтив, позитивен и усмихнат човек описаха и новата любов на Веско
– Веселина, с която се е усамотил в планинската си къща.  Самият той в интервюто си призна, че я обича много и дори не е вярвал, че ще
изживее такава романтична любов.

Напълно е спокоен и сигурен и в нейните чувства.
Като истински романтик след разхлабване на мерките той възнамерява да я заведе
в града на любовта – Венеция

къща Веско Маринов

Вилата на Веско изглежда по сходен начин

Живущи на Голфа определиха Веселин Маринов като много учтив и любезен съсед,
който винаги ги поздравява. Къщата му е в типичния стил за  комплекса – кокетна планинска къща със зелена  алея отпред и близо до пътя. Около него има още няколко малки къщички в същия
стил. С половинката му Веселина правят дълги разходки през деня и често сядат
на някоя пейка да съзерцават планината.

След началото на пандемията „Пирин Голф” е отлично място за изолация, далеч от
вируса и мръсния въздух в големия град. Много хора търсят спокойствие и усамотение.
Комплексът е предпочитан и от хора, които могат да работят от разстояние. Те отсядат
там по-продължително време. Собственици на къщи също идват почти всеки уикенд,
а някои предоставят домовете си и на  техни приятели и близки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снежна буря удари това място в България, до часове ще трупа и в…
Next: Всеки българин знае лафа Баба ти от Кестрич, но малцина знаят къде се намира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.