Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето я първата жена на ген. Радев
  • Новини

Ето я първата жена на ген. Радев

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
genearadadav.jpg

Красивата Гинка си съперничи по бедро на Деси Генчева

Бившите съпрузи на президентската двойка не се интересуват от тях

Красива, независима и далеч от медийната суета. Гинка Радева – първата жена в живота на новоизбрания президент Румен Радев, се вози с трамвай и метро, пазарува без охрана и не иска и да говори за придобилия слава бивш съпруг.

Двамата се развеждат преди около две години, а от август Радев е с нова съпруга – Десислава Генчева. Първата „първа дама“ живее съвсем скромно, работи в голяма банка.

Радева, която не е сменила фамилията си след развода с генерала, е там от няколко месеца, а преди това е била във финансова фирма, разказаха близки до бившата половинка на генерала.

Охрана, коли и ескорти няма. Гинка Радева отказва да разговаря за съпруга си и новия му пост в държавата. Самият Радев признава, че първо попитал сегашната си половинка Деси какво мисли за номинацията му за президент, а към Гинка се обърнал заради двете им деца – Дарина и Георги.

За разлика от Гинка, която не се вълнува, че бившият й съпруг е новият държавен глава, децата страшно се запалили по идеята. Дарина, която е по-голяма с две години от брат си и е на 15, веднага обявила бъдещото амплоа на татко си за „страшно интересно“. Гинка обаче никак не се развълнувала, с президента поддържа отношения само в качеството му на баща на децата й. Но е запазила фамилията му. Отношенията им са спокойни, а Радев признава, че тя е „страхотна майка“.

Но и страхотна жена, признават симпатизантите на генерала, които се разминават с Гинка в Борисовата градина. Там през уикендите първата половинка на Радев прави джогинг, с който поддържа фигура и бедро, достойни за съперничество с показаните от първата дама Десислава Генчева в изборната нощ.
Както Радева, така и бившият съпруг на първата дама Десислава – депутатът от БСП Георги Свиленски, не се вълнуват от новия живот на половинките си.

„Не ме интересува с кого е Десислава“, лаконичен е Свиленски, който има общо дете със сегашната жена на Радев.
Все пак депутатът признава, че те са разведени от 13 години и отдавна не го вълнува личният живот на бившата му съпруга. Депутати от БСП разказаха за „България Днес“, че все пак Свиленски изпитал трепет при новината, че експоловинката му ще е първа дама. Но не заради нея, а заради сина им Страхил, когото се благодарял, че е изпратил в САЩ да учи.

Причината – за разлика от малките деца на Радев, които не би трябвало да са таргет за прожекторите, Страхил е на 20 години и като пълнолетен не е защитен от медийни атаки. Свиленски допълва и че е грозно, ако в семейни истории се намесват деца, без значение дали са пораснали или не. Страхил, който е волейболен ас и е играл за „Левски“, вече ще е диагонал в университета „Маунт Мърси“ в САЩ. Новият отбор на 20-годишния волейболист се казва „Мустангите“.

Доведеният му брат Георги, който е на 13 години, пък е силно запален по футбола. Момчето тренира усилено и Радев обещал да го води да гледа мачове на националите, които самият той призна, че харесва.

За ужас на русофилски настроените симпатизанти на Радев в семейството на новия президент един от най-готините празници за децата е Хелоуин. Дарина и брат й, които учат в едно и също столично училище, не пропускат всяка година да се маскират и да организират партита със съучениците си. Както всички тийнейджъри, дъщерята на Радев обожава тийнгрупата „Уан дайрекшън“ и е лудо влюбена във футболиста Лионел Меси. От българските изпълнители, също като всеки тийн, Дарина слуша рапъра Криско и дори има обща снимка с него.

Надя Панкова

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Селфи на Ицо Хазарта с гълъб на рамото отприщи хиляди коментари
Next: Жената на Кирил Петков затвори сладкарницата! Причината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.