Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената на Кирил Петков затвори сладкарницата! Причината
  • Новини

Жената на Кирил Петков затвори сладкарницата! Причината

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
koraprepptek.png

Съпругата на премиера в оставка Кирил Петков – Линда Макензи Петкова, заряза бизнеса си. Канадката, която е икономист по образование, има малка сладкарница на една от емблематичните централни улици в София. Нейната страст са сладкарството и по-специално – безглутеновите торти.

Сега обаче тя е решила да остави бизнеса си и най-вероятно ще се отдаде на летни почивки. Това стана ясно от пост в личния й фейсбук профил.

„Затворени сме за няколко дни през август“,написа Линда в деня, в който 47-ото Народно събрание (НС) на България отиде в историята, а с това и управлението на мъжа й.

Къде ще бъде Линда в дните, в които сладкарницата й няма да работи, не е ясно. Не се знае дали с Петков отново ще отидат на Корал или ще се върнат в Канада, откъдето е родом Линда, пише Блиц.

Още за Кирил Петков:

От профила във Фейсбук на журналиста Соня Колтуклиева:

„Наритаха го! Безмилостно. Кирил Петков отказа на Христо Иванов предизборна коалиция. Натиреният от „Да, България“ с един презрителен имейл, тъпкано си го върна на някогашния му партиен палач.

ПП отказа на ДБ. Умря последната надежда на разградската десница за реанимация.

Тъжен и унил, Христо Иванов прави жалки опити, по безкритичните телевизии, да оправдае замесването на „Демократична България“ в обща управленска коалиция с Българската социалистическа партия и в най-бързо провалилото се управление в най-новата история на България.

С провиснало лице като на отчаяния Джокер, той каканиже за газа, „разкрива“ Газпром като световен жандарм, плаши служебния кабинет… Аха, и се дистанцира от жалкия митинг пред президентството – е, как не, то се видя смачканата Антоанета Цонева с оръфан плакат по мишница… тези не са в състояние да организират дори една опашка за безглутеновите торти на Линда Петкова, която пък си затвори сладкарничката.

Ето какво Христо Иванов скрива, обаче! Задкулисно се правят опити за възкресяване на проекта „Десен алианс“, прокламиран от Иван Костов преди 18 години.

Стари седесари ми разказват, че от „Демократична България“ се опитват да агитират структури на коалицията ГЕРБ-СДС в малките градове – примамват ги да се отцепят и да изневерят на Бойко Борисов. Местни, по-известни функционери, са прилъгвани с обещанието за подкрепа на местния вот през есента на 2023 г..

На кои емисари-сепаратисти ще се разчита? На Пламен Юруков – да дръпне хора от СДС, на Цветан Цветанов – да дръпне хора от ГЕРБ.

Положението е критично, „Демократична България“ се срива. В изборите за 46-я парламент, коалицията получи 345 331 гласа (12,64%); в изборите за 47-я парламент – 166 968 гласа (6,28%). ПП „Продължаваме промяната“, като прахосмукачка засмука половината от електората на Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов.

Разговарях със социолози, според които: отливът на избиратели от „Продължаваме промяната“ ще се насочи към ГЕРБ и към „Български възход“ на Стефан Янев, но десните гласоподаватели няма да се върнат обратно към „Демократична България“. Голямата битка на предсрочния вот ще бъде между ПП и ГЕРБ, затова жълтопаветниците и градската десница плюс десните от малките градове, ще предпочетат да отидат при по-големия играч.

Както е казал храбрият български народ: „Кой ти извади окото? Брат ми!“

Е, Христо Иванов винаги може да разчита на някой културен проект от Пламен Бобоков, гладен няма да остане.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я първата жена на ген. Радев
Next: Цяла България трябва да научи за подвига на Станимира на плажа в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.