Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Е сега вече Гешев е бесен! Лично съобщи за убийството на младо момиче и за гаврата
  • Новини

Е сега вече Гешев е бесен! Лично съобщи за убийството на младо момиче и за гаврата

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
bebabnsbnasnbsa.jpg

Главният прокурор Иван Гешев реагира остро срещу освобождаването на дрогирания шофьор, причинил смъртта на момиче.

„Трудно ми е да опиша какво изпитвам в момента. След толкова години в правоохранителната система за да оцелееш като човек би трябвало да се научиш да се дистанцираш емоционално и в личен план от конкретния казус.

Но явно не съм успял изцяло. Бесен съм. Това е може би най -точното описание.“ – каза Гешев в интервю за БГНЕС относно случая, при който шуменският окръжен съд освободи под „домашен арест“ 18-годишния Жечко Кюркчиев.

Под въздействието на наркотици той предизвика тежка катастрофа, при която загина 22-годишно момиче. Инцидентът стана на 28 септември вечерта в центъра на града, на кръгово кръстовище на булевард „Цар Симеон Велики“.

Не изпускай тези оферти:

При катастрофата е пострадало и друго момиче от блъснатата кола, което е настанено в болница със средно тежка телесна повреда. От прокуратурата настояваха да му бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, а двамата адвокати на Кюркчиев, както и самият той – „домашен арест“.

„И не само и основно за този случай. Сигурен съм, че прокуратурата ще направи всичко възможно за обективно разследване и наказване на виновните лица при казуса в Шумен. От две години обясняваме, че имаме социален проблем, свързан с войната и жертвите по пътищата. Водещи сме в черната статистика в целия ЕС.

Имаме предложения за по-тежки наказания и отнемане на МПС на дрогирани и пияни водачи. Повтарям вече за не знам кой път какво ще последва от това, че депутатите в предишното НС закриха Специализираната прокуратура и делата за организирана престъпност, корупция и тероризъм, ще се разследват, наблюдават и предават на съд на местно ниво в окръжните градове, където всички – най-малкото – се познават.

А не по предишния успешен модел, сходен с този на САЩ /ФБР/ и Италия /прокуратурата Антимафия/. Ето това ще последва. Вижте какви съмнения има за ПТП, а представете си дело за организирана престъпност.

И това не е укор към конкретен колега. Това знае и вижда в града си всеки българин. Цената плащат, – и за съжаление с години ще плащат, българските граждани. Всеки един от нас. И тя е мигрантската вълна, наркотиците, заливащи улиците и заплашващи здравето и живота на децата ни, пострадалите наши възрастни родители от бума на телефонните измами, от битовата престъпност и поредния дрогиран шофьор.

И мисля, че ще дойде време българските граждани да попитат „защо“ и „кой е отговорен“. Защото това можеше да не се случи или поне да е в чувствително по малки размери. А дори един живот е безценен.“ – коментира още главният прокурор.

Според стотици коментари в социалните мрежи под постове за катастрофата множество неизвестни съпровождат случая: при полева проверка на местопроизшествието непосредствено след катастрофата полицаите установяват, че младежът дава положителна проба за наркотици, която реагира на проба на амфетамини.

Пред съда, обаче, пробата изненадващо изчезва и е заместена с друга, от лаборатория на ВМА-Варна, която дава становище, че в кръвта на младежа не е имало наличие на наркотици.

Шокиращ е и фактът, че автомобилът, с който Кюркчиев предизвиква катастрофата, и който след нея бива оставен на охраняем паркинг на МВР за снемане на допълнителни доказателства, изненадващо се „самозапалва“, като така са заличени ключови доказателства.

Местни медии подозират роднинска връзка между Жечко Кюркчиев и Красен Кюркчиев – собственик на едно от най-големите предприятия за бързооборотни стоки, което е със седалище в Шумен и на практика „владее“ работните места в целия град. Компанията е най-големият рекламодател в града, включително и на повечето национални и регионални медии. Продукцията му се изнася по цял свят.

Под постове с новината за смъртта на младото момиче в социалните мрежи се коментира усилено, и че един от адвокатите на шофьора, убил момичето, – Ивайло Йорданов, е съпруг на съдийка от Окръжния съд в града, а другият му адвокат – Ивайло Тошев, е син на бивш шеф на полицията в Шумен, като все още имал връзки там, сочат и публикации на местни медии.

Намериха изгорял джипа, блъснал друг автомобил и убил момиче в Шумен, съобщи NOVA.

Това стана в петък – денят, в който съдът пусна под „домашен арест” 18-годишния шофьор, защото кръвният тест показал липса на дрога. Жечко Кюркчиев твърди, че бил на зъболекар с упойка.

Трудно ми е да опиша какво изпитвам в момента. След толкова години в правоохранителната система за да оцелееш като човек би трябвало да се научиш да се дистанцираш емоционално и в личен план от конкретния казус. Но явно не съм успял изцяло. Бесен съм. Това е може би най-точното описание. Това каза главният прокурор Иван Гешев в интервю за БГНЕС относно случая, при който шуменският окръжен съд освободи под „домашен арест“ 18-годишния Жечко Кюркчиев, който под въздействието на наркотици предизвика тежка катастрофа, причинила смъртта на 22-годишно момиче.

Инцидентът стана на 28 септември в центъра на града като при катастрофата е пострадало и друго момиче. То е настанено в болница със средно тежка телесна повреда. От прокуратурата настояваха на шофьора да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, а двамата адвокати на Кюркчиев, както и самият той – „домашен арест“.

Ето какво още каза главният прокурор: „Сигурен съм, че прокуратурата ще направи всичко възможно за обективно разследване и наказване на виновните лица при казуса в Шумен. От две години обясняваме, че имаме социален проблем, свързан с войната и жертвите по пътищата. Водещи сме в черната статистика в целия ЕС. Имаме предложения за по-тежки наказания и отнемане на МПС на дрогирани и пияни водачи. Повтарям вече за не знам кой път какво ще последва от това, че депутатите в предишното НС закриха Специализираната прокуратура и делата за организирана престъпност, корупция и тероризъм ще се разследват, наблюдават и предават на съд на местно ниво в окръжните градове, където всички – най-малкото – се познават. А не по предишния успешен модел, сходен с този на САЩ /ФБР/ и Италия /прокуратурата Антимафия/. Ето това ще последва.“

„Вижте какви съмнения има за ПТП, а представете си дело за организирана престъпност. И това не е укор към конкретен колега. Това знае и вижда в града си всеки българин. Цената плащат, – и за съжаление с години ще плащат, българските граждани. Всеки един от нас. И тя е мигрантската вълна, наркотиците, заливащи улиците и заплашващи здравето и живота на децата ни, пострадалите наши възрастни родители от бума на телефонните измами, от битовата престъпност и поредния дрогиран шофьор. И мисля, че ще дойде време българските граждани да попитат „защо“ и „кой е отговорен“. Защото това можеше да не се случи или поне да е в чувствително по малки размери. А дори един живот е безценен“, коментира още главният прокурор.

Припомняме, че според стотици коментари в социалните медии под постове за катастрофата множество неизвестни съпровождат случая. Така например, при полева проверка на местопроизшествието непосредствено след катастрофата полицаите установяват, че младежът дава положителна проба за наркотици, която реагира на проба на амфетамини. Пред съда, обаче, пробата изненадващо изчезва и е заместена с друга, от лаборатория на ВМА-Варна, която дава становище, че в кръвта на младежа не е имало наличие на наркотици. Шокиращ е и фактът, че автомобилът, с който Кюркчиев предизвиква катастрофата, и който след нея е оставен на охраняем паркинг на МВР за снемане на допълнителни доказателства, изненадващо се „самозапалва“, като така са заличени ключови доказателства.

Местни медии подозират роднинска връзка между Жечко Кюркчиев и Красен Кюркчиев – собственик на едно от най-големите предприятия за бързооборотни стоки в града, който на практика „владее“ работните места в целия град.

Под постове с новината за смъртта на младото момиче в социалните мрежи се коментира и че един от адвокатите на шофьора – Ивайло Йорданов, е съпруг на съдийка от Окръжния съд в града, а другият му адвокат – Ивайло Тошев, е син на бивш шеф на полицията в Шумен.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 17-годишна майка изписана от родилното като принцеса от врачанската болница
Next: Учителка бута 2 км контейнер с убития си мъж, за да го хвърли в морето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Току що Голям обрат: Костадинов обяви съдбовно решение за България 😱 Посочи Гюров или Йотова
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Колегите му го описват като по-затворен, категорични са, че трагичното решение няма нищо общо с избора на членове на Прокурорската колегия във ВСС
  • Евентуална победа на Андрей Гюров на президентския балотаж може да има тежки последици за ГЕРБ. Това прогнозира социологът Юлий Павлов в изборното студио „Метроном“ на Радио Фокус, цитирано от Флагман.
  • Мистерията с убийството на Слави Бинев се заплита: Два напълно еднакви джипа отиват към къщата😨
  • Радев доволен от Йотова и заплашва: Балотажът е между мира и войната
  • Потрес! Дъщеря удари шамар на майка си в Пловдив, прати я в гроба! Нелеп домашен инцидент завърши с обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост
  • Майката на Росенчо през сълзи след трагедията: Постоянно говорехме с него, беше в добро съзнание
  • Андрей Гюров показа красивата си съпруга си на…Вижте повече
  • От коя страна е по-добре да спим: как позата по време на сън може да влияе на комфорта и храносмилането

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.