Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителка бута 2 км контейнер с убития си мъж, за да го хвърли в морето
  • Новини

Учителка бута 2 км контейнер с убития си мъж, за да го хвърли в морето

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2022
ucasciasiaslhaslhas.jpg

50 свидетели и вещи лица се очаква да бъдат призовани на 26 и 27 март в Бургас, когато започва същинското дело срещу детската учителка Веселина Гинева.

64-годишната педагожка ще отговаря за ужасяващи престъпления, довели до смъртта на бившия ѝ съпруг Димитър Миразчиев, дългогодишен инженер-химик в “Нефтохим”.

Прокуратурата е повдигнала срещу Гинева 3 обвинения. Едното е, че е държала Димитър 15 месеца в плен, заключен в стая със заковани прозорци.

Второто е за предумишлено убийство чрез системно недохранване и лишаване от медицински грижи, макар Димитър да е страдал от алкохолизъм, диабет, прекарал и инсулт. Третото обвинение е за действия, с които Веселина е ощетила НОИ с 21 хил. лв. Тя продължавала да взема пенсията на Димитър близо 2 г. след смъртта му.

Не изпускай тези оферти:

Казвала, че е жив и е настанен в старчески дом.

Мнозина все още се чудят как от любяща преди години съпруга и прилежна детска учителка с 29 г. стаж Веселина се превръща в домашен насилник и става най-големият кошмар за 68-годишния Димитър, с когото имат дъщеря.

Историята, завършила фатално през август 2014 г., можеше да остане неразкрита и до днес, ако не бяха купчина човешки кости и една анонимка.

На 26 февруари 2015 г. работници по чистотата се натъкват на зловещата находка. Близо до Колежа по туризъм в Приморски парк намират разложен труп. Човешките останки са в храстите на 10-ина метра от релсите.

Патоанатоми не откриват видими следи от насилие, а от бедрената кост успяват да извлекат ДНК профил. Направен е сравнителен анализ с профили на изчезнали лица, обявени за издирване, но съвпадение няма.

В същото време Веселина разбира от медиите за открити човешки останки до Колежа по туризъм. Тя е силно притеснена, защото знае чии могат да се окажат. Това я кара да се затвори още повече в себе си, но вече е допуснала фатална грешка.

Споделила на своя близка приятелка, че Димитър е покойник, разказала как се отървала от тялото и се похвалила, че още взема пенсията му от 910 лв. всеки месец.

За зла участ на Веселина разговорът бил дочут от съседка. Историята обаче стига в полицията доста по-късно, когато на 7 юни 2016 г. в V РПУ пристига възрастна жена и носи анонимна бележка.

Твърди, че я намерила върху пощенските кутии в бл. 2 в кв. “Лазур”, където Веселина живее и където бившият й съпруг Димитър бавно гаснел, заключен в стая със заковани прозорци.

В писмото се разкриват подробности, между които как след смъртта на Димитър Веселина сложила тялото в контейнер и го оставила в Морската градина.

Пред “24 часа” работещи по случая разкриват, че в анонимката имало факти, които съвпадали с находката от жп прелеза, макар че контейнер така и не е открит.

По-късно самата Веселина ще разкаже, че в нощта на 2 август 2014 г. обикаля из Морската градина, бутайки висок контейнер на колела.
В зелената пластмасова кофа е натикала вдървеното тяло на мъртвия си съпруг.

Той издъхва няколко часа по-рано в апартамента на Веселина.

Когато пада мракът, вече е решила как да се отърве от трупа и тя излиза от жилището, за да търси подходящ контейнер за тялото. Качва го с асансьора до VIII етаж, а после по същия начин слиза със зловещия товар.

За неин късмет не среща никого и тръгва по улицата, бутайки контейнера. 59-годишната тогава жена влиза в Морската градина и стига чак до моста.

Първоначалната й идея била да изхвърли тялото в морето, но стигайки до моста, преценила, че едва ли ще успее да измъкне вдървеното тяло и да го метне през високите перила.

Затова се връща обратно, бутайки контейнера с трупа повече от 2 км. Със странна упоритост и спокойствие учителката стига до другия край на парка. Оставя пластмасовата кофа до прелеза край Колежа по туризъм и се прибира вкъщи.

Потресаващо е, че по-късно по време на разпитите в полицията Веселина определя това зловещо пътешествие като “последната разходка на Димитър”, казват бургаски криминалисти.

След получаването на анонимното писмо и стряскащите съвпадения около откритите човешки останки Веселина е поставена под полицейско наблюдение. Криминалисти и служители от отдел “Издирване” изучават ежедневните маршрути на детската учителка, поведението и навиците й.

Успоредно с това разпитват съседи, бивши нейни колежки и колеги на мъртвия Димитър от нефтозавода. Изплува и стар сигнал от март 2014 г., когато съседи на Веселина и Димитър чуват писъци от жилището и викове за помощ. Тогава адресът е посетен от полицаи, пред които учителката разиграва екшън.

Тя се заключва заедно с Димитър в банята и отказва да отвори. Едва след дълги преговори пуска униформените, а те остават шокирани от вида на възрастния мъж – силно измършавял, с голяма открита рана на гърба.

В една от стаите полицаите намират две бележки с почерка на Димитър “Помощ, гладен съм” и “Спасете ме”..

Болният пенсионер веднага е отведен в болница, но скоро излиза оттам, подписвайки декларация. Прибира се в собственото си жилище в кв. “Славейков”, но бившата съпруга го убеждава, че ще се грижи за него в апартамента в кв. “Лазур”, и той се връща при нея.

“Димитър беше възпитан и трудолюбив, но се разболя и накрая нямаше при кого да отиде. Брат му почина и той остана сам. Най-вероятно се е върнал от безизходица при Веселина”, казва дългогодишният колега на жертвата Иван Георгиев.

Познати на бившите съпрузи разказват, че когато дъщеря им пораснала, станала стюардеса и не се задържала много в България. Веселина успяла да заблуди и нея, че баща й е в старчески дом извън Бургас.

Данни от разследването сочат, че подсъдимата държала под ключ Димитър, само на къшей хляб и вода, без никакви лекарства. На два пъти болният пленник успял да пусне бележи за помощ през прозореца, но Веселина го надушила и заковала дограмата.

“Да, той почина на 1 август 2014 г. около обяд”, избухва в плач Веселина след дълги разпити в полицията. Задържана е 22 дни след смъртта му, но първоначално твърди, че Димитър е жив и вероятно е някъде с любовници.

След признанието за смъртта му тя разказва подробно за трудния си живот с инж. Миразчиев.

Става ясно, че двамата са разведени от години, а раздялата дошла по настояване на Димитър. Той имал слабост към чашката и почти всяка вечер пиел с приятели, докато Веселина се грижела за детето. Въпреки трудностите обаче тя не искала развод. И до днес не се признава за виновна.

“Никога не ми е минавала такава мисъл – нито подсъзнателно, нито умишлено, да му причиня вреда. Аз го взех, за да го възстановя, да оздравее”, разказва Гинева пред съда на 26 август 2016 г. Тя прекарва над 2 г. в ареста и в сливенския затвор. Излиза под гаранция от 3000 лв. преди няколко месеца.

Според наблюдаващия прокурор Ангел Георгиев по делото има достатъчно доказателства, уличаващи Гинева в повдигнатите й обвинения. За последното доказателствата са най-солидни – банковите извлечения категорично показват, че Веселина методично е теглела пари от сметката на мъжа си, постъпвали от НОИ.

По време на разпоредителното заседание на 26 февруари защитата на Гинева поиска да бъдат предоставени писмени доказателства от банковия клон в Бургас, от който са извършвани плащания към подсъдимата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Е сега вече Гешев е бесен! Лично съобщи за убийството на младо момиче и за гаврата
Next: Вeднaгa пoглeднeтe дaли имaтe тaзи мoнeтa у вac? Мнoгo e цeннa, a мaлкo хopa знaят, щe пoлучитe вeднaгa пoнe 600 eвpo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.