Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Е този път Лена Бориславова наистина остави цяла България със зейнайи уста, вижте какво изтърси
  • Новини

Е този път Лена Бориславова наистина остави цяла България със зейнайи уста, вижте какво изтърси

Иван Димитров Пешев юли 2, 2022
elnaunausutata.jpg

Малко след полунощ в петък началникът на кабинета Лена Бориславова публикува във Фейсбук емоционален пост как минава един ден на правителството на Кирил Петков. Ето какво написа тя за отминалия първи юли:

„05:52 Изгрев. July morning. Очакване за по-добро бъдеще. Празнуваме свободния дух.

09:00 Азерски газ тече в пълен обем към България. По тръба, която винаги е била там, само че ГЕРБ не я „виждаха“, а диверсификацията не я искаха.

Газохранилището в Чирен е пълно над една трета – 34,5 на сто и в него има нагнетени 190 млн. куб. м газ.

9:10 Повярвал си чуждоплатен политически клакьор с прозвище на чужда валута държи реч за национално предателство в българския парламент. Пак ще вее чуждо знаме на национален протест – няма право на избор.

11:20 Лукойл Нефтохим ще плаща данък печалба за първи път от 15 г. (или мой половин живот) насам. Декларира 75 млн. печалба.

12:00 Ултиматум. Строга, но справедлива господарка от чужда държава заплашва правителството на суверенна България! #закривай

12:01 Ултиматумът изтича. Слънцето още грее?! Война няма.

12:30 Трибунка за електората на миналото.

14:10 На вододел. Газова връзка в Нова Загора. Истинска Диверсификация. Политикът на новото време.

Постът не е по-важен от каузата! #немеестрах #КирилПетков

Програма за бъдещето. 8 цели. 121 независими. Нормалност.

15:45 Слънцето още грее. България още е свободна независима държава. НАТО и ЕС официално застават зад България. #NATO #EU

17:00 Мандат. Политик от миналото подава папка. Отговорност. Бъдеще.

19:05 Глътка въздух.

П.С. 2021 Чехия гони 70 руски дипломати.

Бъдеще. Смисъл. Кауза.

До утре!“, написа в петък в полунощ Лена Бориславова. Към поста си тя е добавила и карикатура на началника си Кирил Петков, направена на същата дата миналата година.

В събота сутрин главният секретар на президента – Димитър Стоянов – пък пусна пост, навярно визиращ писанието на Бориславова: „В отговор на един „напудрен“ ФБ пост… Политикът от новото време се оказа след 6 месеца политик без време. Определеният за политик на миналото комай ще връчва пак папки с мандати наесен. Този път кой ли ще я получи? Някой нов случайник, пресякъл два пъти коридорите на властта или вдигнал плакат, че не се страхува? Светло бъдеще с лъжи не се гради! Дано да греша, че …“, написа Стоянов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова показа цените в супермаркет и се похвали: Свалих цените с 20%
Next: БОМБА В СЪБОТНИЯ ДЕН: Кои българи лапат по 4 бона на месец от съмнителни руски организации

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.