Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жената, която върви пеш от Ирландия до Божи гроб: Как така не знаех това за Пловдив? За този град всички трябва да говорят
  • Новини

Жената, която върви пеш от Ирландия до Божи гроб: Как така не знаех това за Пловдив? За този град всички трябва да говорят

Иван Димитров Пешев април 18, 2023
arrfarasrastasras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 4 500 километра от дома. Аня Бакер и нейната арфа са на път за Божи гроб.

„Живеем в безвремие. Имаме цялото познание, части от света са изключително добре развити.

Бих искала хората да излязат от тясното пространство, в което живеят, и да знаят, че могат да направят всичко. Аз например съм просто една домакиня, която има музикално образование и отглежда децата си в малко населено място.

Щом аз мога да измина цялото това разстояние с арфата, значи всеки може всичко, защото аз съм един обикновен човек“, казва пред NOVA Аня Бакер.

След 9 държави Аня разказва, че всяка е различна. Събира впечатления най-вече за хората, но не пропуска и природата, през която я отвежда пътуването й.

„България – зашеметяваща природа, планините са невероятни. Православието тук има огромна история, невероятна сгради, изкуство. Впечатлена съм от историята от римско време в Пловдив. О, Боже! Всичко това е забравено сякаш. Как така аз не знаех всичко това? Трябваше да дойда тук, за да го открия. Това трябва да е нещо, за което всички говорят и всички трябва да идват тук, за да го видят“, казва Аня Бакер.

За Аня от Ирландия това е третото поклонническо пътешествие. Първото е било преди близо 15 години до Сантяго де Компостела.

„Всичко започна, защото аз бях една ядосана 40-годишна жена. Историята не е приятна. Майка ми е жертва на насилие. За съжаление аз прочетох анализ за тези неща и си казах – всяко насилие е грешно. И тогава взех решението.

Взех арфата, тя ми дава пространство. Това беше възможност да комбинирам две неща – лично изцеляване и нещо, което така или иначе исках да направя – да бъде първата жена, която да измине дълго разстояние, през трудни терени, носейки арфа. И в края на това пътуване действително целият този казус с майка ми беше изчезнал. Аз буквално го извървях и преодолях“, казва Аня Бакер.

Преди 5 години Аня успява да стигне с арфата си и до Рим. Посвещава пътуването на баща си, който починал 6 месеца по-късно, но това не я отчайва. Посвещава третото си поклонническо пътешествие до Йерусалим на душата.

„Трябва да започнем от някъде, както всяко пътуване започва с първата стъпка. Така мога да споделя и моята любов с всички. А и моята работа. Аз работя с пациенти в края на живота им. А и арфата може да създаде пространство, в което да сме себе си“, казва Аня Бакер.

Въпреки че пътешествието не върви съвсем по план, тъй като вече е трябвало да бъде в Йерусалим, Аня се радва, че може да сподели Великден с хората в България.

„Великден е любимият ми празник. Той е много по-въздействащ от Коледа. В Ирландия хората обичат Коледа, защото има подаръци и украса.

Но Великден е за да открием себе си, да разберем, че имаме огромен потенциал. От християнска гледна точка всичките ни грехове са опростени, когато Той е разпънат на кръста и умира. Днес е денят, в който ако искаш да промениш нещо, трябва да действаш“, казва Аня.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След като изоставя дъщеря си преди 24 години, майката се появява на сватбата й
Next: Ето какво каза фолкпевицата Рени за бебето на Камелия

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.