Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена, издирваща Сашко, разтърси мрежата с думите си
  • Новини

Жена, издирваща Сашко, разтърси мрежата с думите си

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2022
sashskhaskhasohoas.jpg

Жена, включила се в издирването на 12-годишния Александър от Перник, написа във Фейсбук разтърсващи думи за мащабната акция. Ани Деянова е част от стотиците хора от цялата страна, включили се в търсенето на момчето.

Ето какво написа тя:

„Търсим Сашко. Всички. Търсим го из горите, в храсталаците, по улиците, в мазетата.

В Перник кафенетата са пусти. Не са затворени, пусти са.

Не изпускай тези оферти:

Хората бродят почти като призраци. Всеки трети е хванал някаква радиостанция, всеки втори се е омотал в шал, качулка или…нещо си. Всеки търси погледа на другия, непознатия, и пита на глас:“ Нещо?!“. Безмълвно нищо.

Следим публикациите в нета. Ходейки, търсейки.

После се втурваме към стария цирк. Някой е казал, че Сашко е в района. Надминават ни тичащи полицаи. Питат. И те питат за стария цирк. Сочим. Не са местни. Хукват.

Нищо! И тук – нищо. Никой! Полицаите тръгват обратно. Плътно след тях подтичват четири момичета. На около осемнадесет. Тихи са. Като непознатото в душите. Като неизвестното.

Двама роми, към четиридесетгодишни, трескаво разкрояват пътя и пелтечат: “ Аааа, не, няма го…“

И осъзнавам, че няма цигани, българи, различни…

И осъзвам, че Перник е сърце. Голямо, човешко, нормално сърце. Сърце, което няма нужда от президент, партии, политики, заплати, обвинения. Сърце от човещина. Сърце, което винаги е чакало изгубения си, аутистичен, мъничкия си Апостол Сашко…

Още го търсим…“

Втори ден без следа от 12-годишния Александър от Перник. Бащата разказа как е изгубил детето си. Случаят с изчезналото момче предизвика вълна от съпричастност. Стотици полицаи, доброволци, планински спасители, кучета и специална техника участват в издирването му край Перник.

В града пристигна и президентът Румен Радев. Утре полицията и прокуратурата в Перник ще дадат повече подробности за издирването на детето.

Всички роднини на 12-годишният Александър продължават да го търсят. Бащата заяви по NOVA, че не е спирал да търси детето си денонощно от изчезването му в петък следобед.

„Той ми е единственото важно нещо, той ми е единствен в живота. Няма смисъл да живея, ако не го намеря. Така че каквото искат да си говорят, това са някакви глупости и измишльотини. Моята вина е, че си погледнах в телефона”, каза Александър Цветанов.

Над Профилакториума се разхождали често и детето никога не е правило опит да бяга, твърди бащата.

„Аз спирам колата, той слиза, взима си зайо байо или някаква играчка и тръгва пред колата, защото аз имам ДЦП и ми е трудно да се справям с неговото темпо. Той тръгна, както си се разхожда пред мен, но той не тръгва да тича пред мен, а си играе с мравки, камъчета, пръчки и аз го догонвам с колата. Загледах се в моя интернет за няколко минути, но примерно 5-10 минути и след това го нямаше”, разказа Цветанов.

През цялата нощ и лелята на Александър също търсеше племенника си. Жената призна, че той и преди се е губил, но винаги са успявали да го намерят сами – без намеса на полиция.

„Той понякога такива детски забежки прави. Мисля, че го е направил неволно. Няма причина. Той понякога така в стремежа си да си поиграе, ги прави тези забежки, но няма причина, според мен, да изчезва от родителите си и от вкъщи”, заяви Елисавета Ваклинова.

Лелята е категорична, че Александър не е в града.

„Ако слезе до центъра на града, сам ще намери дома си. От центъра той се прибира сам”, каза Ваклинова.

Лелята и дядото на Александър не спряха да го търсят и днес. Момченцето реагирал на името Сашо, обясняват близките му.

Входната врата на блока, в който живее Александър, от вчера стои отворена, с надеждата, че ако момчето само се прибере, ще може да си влезе в дома. Според баща му Сашко е кален на студ.

„Той има много висока степен на имунна защита, здрав е физически, може да издържи, но не може да издържи без вода и храна, той трябва нещо да яде и да пие”, каза Александър Цветанов.

Докато екипът на NOVA разговаря с бащата, той търсеше сина си на ново място – посочено му от гадатели.

„Живо и здраво е детето, обади ми се една екстрасенска. Каза, че е тук до Перник, под някакъв мост с някакъв клошар с дълга коса, дълга брада и черно яке и стои под моста с него. Така ми каза. Близо до Перник до гората. Сега проверяваме всички мостове, какво да правим”, каза Александър.

За момента обаче детето остава в неизвестност. От момента на изчезването му бащата му не се е прибирал в дома им. Продължава да търси сина си с надежда да го открие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забранявам на свекърва ми, която е на 55 години да излиза с мъже, трябва да ми помага с внуците
Next: Пловдивчанка чу викове, идващи от пластмасова тръба, а като надникна вътре, онемя

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.