Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена, издирваща Сашко, разтърси мрежата с думите си
  • Новини

Жена, издирваща Сашко, разтърси мрежата с думите си

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2022
sashskhaskhasohoas.jpg

Жена, включила се в издирването на 12-годишния Александър от Перник, написа във Фейсбук разтърсващи думи за мащабната акция. Ани Деянова е част от стотиците хора от цялата страна, включили се в търсенето на момчето.

Ето какво написа тя:

„Търсим Сашко. Всички. Търсим го из горите, в храсталаците, по улиците, в мазетата.

В Перник кафенетата са пусти. Не са затворени, пусти са.

Не изпускай тези оферти:

Хората бродят почти като призраци. Всеки трети е хванал някаква радиостанция, всеки втори се е омотал в шал, качулка или…нещо си. Всеки търси погледа на другия, непознатия, и пита на глас:“ Нещо?!“. Безмълвно нищо.

Следим публикациите в нета. Ходейки, търсейки.

После се втурваме към стария цирк. Някой е казал, че Сашко е в района. Надминават ни тичащи полицаи. Питат. И те питат за стария цирк. Сочим. Не са местни. Хукват.

Нищо! И тук – нищо. Никой! Полицаите тръгват обратно. Плътно след тях подтичват четири момичета. На около осемнадесет. Тихи са. Като непознатото в душите. Като неизвестното.

Двама роми, към четиридесетгодишни, трескаво разкрояват пътя и пелтечат: “ Аааа, не, няма го…“

И осъзнавам, че няма цигани, българи, различни…

И осъзвам, че Перник е сърце. Голямо, човешко, нормално сърце. Сърце, което няма нужда от президент, партии, политики, заплати, обвинения. Сърце от човещина. Сърце, което винаги е чакало изгубения си, аутистичен, мъничкия си Апостол Сашко…

Още го търсим…“

Втори ден без следа от 12-годишния Александър от Перник. Бащата разказа как е изгубил детето си. Случаят с изчезналото момче предизвика вълна от съпричастност. Стотици полицаи, доброволци, планински спасители, кучета и специална техника участват в издирването му край Перник.

В града пристигна и президентът Румен Радев. Утре полицията и прокуратурата в Перник ще дадат повече подробности за издирването на детето.

Всички роднини на 12-годишният Александър продължават да го търсят. Бащата заяви по NOVA, че не е спирал да търси детето си денонощно от изчезването му в петък следобед.

„Той ми е единственото важно нещо, той ми е единствен в живота. Няма смисъл да живея, ако не го намеря. Така че каквото искат да си говорят, това са някакви глупости и измишльотини. Моята вина е, че си погледнах в телефона”, каза Александър Цветанов.

Над Профилакториума се разхождали често и детето никога не е правило опит да бяга, твърди бащата.

„Аз спирам колата, той слиза, взима си зайо байо или някаква играчка и тръгва пред колата, защото аз имам ДЦП и ми е трудно да се справям с неговото темпо. Той тръгна, както си се разхожда пред мен, но той не тръгва да тича пред мен, а си играе с мравки, камъчета, пръчки и аз го догонвам с колата. Загледах се в моя интернет за няколко минути, но примерно 5-10 минути и след това го нямаше”, разказа Цветанов.

През цялата нощ и лелята на Александър също търсеше племенника си. Жената призна, че той и преди се е губил, но винаги са успявали да го намерят сами – без намеса на полиция.

„Той понякога такива детски забежки прави. Мисля, че го е направил неволно. Няма причина. Той понякога така в стремежа си да си поиграе, ги прави тези забежки, но няма причина, според мен, да изчезва от родителите си и от вкъщи”, заяви Елисавета Ваклинова.

Лелята е категорична, че Александър не е в града.

„Ако слезе до центъра на града, сам ще намери дома си. От центъра той се прибира сам”, каза Ваклинова.

Лелята и дядото на Александър не спряха да го търсят и днес. Момченцето реагирал на името Сашо, обясняват близките му.

Входната врата на блока, в който живее Александър, от вчера стои отворена, с надеждата, че ако момчето само се прибере, ще може да си влезе в дома. Според баща му Сашко е кален на студ.

„Той има много висока степен на имунна защита, здрав е физически, може да издържи, но не може да издържи без вода и храна, той трябва нещо да яде и да пие”, каза Александър Цветанов.

Докато екипът на NOVA разговаря с бащата, той търсеше сина си на ново място – посочено му от гадатели.

„Живо и здраво е детето, обади ми се една екстрасенска. Каза, че е тук до Перник, под някакъв мост с някакъв клошар с дълга коса, дълга брада и черно яке и стои под моста с него. Така ми каза. Близо до Перник до гората. Сега проверяваме всички мостове, какво да правим”, каза Александър.

За момента обаче детето остава в неизвестност. От момента на изчезването му бащата му не се е прибирал в дома им. Продължава да търси сина си с надежда да го открие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забранявам на свекърва ми, която е на 55 години да излиза с мъже, трябва да ми помага с внуците
Next: Пловдивчанка чу викове, идващи от пластмасова тръба, а като надникна вътре, онемя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.