Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена отказва да отвори вратата на непознат в 12.30 ч. вечерта. Тогава той й каза най-странното нещо на домофона
  • Новини

Жена отказва да отвори вратата на непознат в 12.30 ч. вечерта. Тогава той й каза най-странното нещо на домофона

Иван Димитров Пешев май 14, 2022
dodmoofofon.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Чудили ли сте се някога какво бихте направили, ако намерите чужд портфейл?
Когато Били Бърд намери портфейла на непознат в магазина, той знаеше точно какво трябва да направи.

Били казва, че е забелязал портфейла в пазарска количка на магазина. Отворил го, за да види дали може да намери документ за самоличност, за да установи кой го забравил, но той намери нещо повече от това вътре.

Портфейлът беше пълен с доста пари в брой, както и кредитни карти и документ за самоличност, който търсеше.
Били, който по професия е шофьор реши, че може да донесе портфейла обратно на адреса посочен в документа за самоличност.
Той се върна от маршрута си и се отправи към адреса.

Беше около 12:30 вечерта, когато Били звънеше на вратата на дома на Пуа Валдес. Тя не отвори, но Били не я обвинява. Той казва: „Разбирах я прекрасно. Искам да кажа, че и аз не бих отворил вратата. Все пак беше 12:30 вечерта.
След като почакал известно време до вратата, Били осъзнал, че е близо до звънеца и домофона. Той се наведе и каза директно към него: „Намерих портфейл на някого, който живее на този адрес и аз просто ще го оставя тук пред входната врата.“
След това си тръгна.

За известно време Пуа не знаеше самоличността на Били. Той беше просто един непознат, който бе решил да направи нещо хубаво за нея. Но когато историята стана новина, хората разпознаха Били и те започнаха да разпространяват историята, за да може Били да получи хубавите думи, които заслужаваше.

Ето някои от нещата, които биха ни превърнали в по-добри хора:
1. Бъдете верни на себе си и честни със себе си
Най-важното, за да станете по-добри хора, е да останете верни на себе си и на ценностите си. Не се оставяйте малките проблеми да ви променят коренно. Но не забравяйте и да бъдете честни със себе си – не подценявайте добрините, които вършите, но и не се крийте от грешките, които допускате.

2. Задавайте въпроси
Увлечени в собствените си проблеми, понякога губим интерес към останалите. Затова не забравяйте да задавате въпроси, да се интересувате и най-вече да изслушвате събеседника си. Може пък в неговите думи да научите и нещичко за себе си, стига да знаете как да се вгледате.
3. Правете комплименти
Станете по-добри хора като накарате околните да се чувстват щастливи или просто да се усмихват. Направете комплимент на любимия човек, на някой от родителите си, на приятел или не непознат. Последното може да ви се вижда странно и наистина е предизвикателство. Но има вероятност да попаднете на свестен човек, който ще ви се усмихне в замяна и ще направи деня ви по-красив.

4. Удоволствието да създадеш нещо за някого
Създаването на нещо – независимо дали е приложно изкуство или нещо сготвено например, е удоволствие за сетивата и носи определена удовлетвореност. Затова създайте нещо, но не за себе си, а за някой друг. Може да е ръчно изработена картичка или любимо ястие за приятел, няма значение, важен е вложеният смисъл.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Клиент плати 62 лв. за 9 кубика вода, обяснението на ВиК хвърля в дълбок размисъл
Next: Рускинята Виктория мина всички граници и зрителите са бесни

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.