Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена, преживяла 17 спонтанни аборта, стана майка на 4 деца за 9 месеца
  • Новини

Жена, преживяла 17 спонтанни аборта, стана майка на 4 деца за 9 месеца

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
Screenshot_10.png

Когато е на 17 г., на Лайтина е поставена страшната диагноза левкемия. Момичето успява да се пребори, след като година по-късно й е присаден костен мозък. Но въпреки че оцелява, лекарите й съобщават още една тежка вест – едва ли някога ще има деца.

Въпреки лекарското мнение, 13 г. по-късно Лайтина е майка на 4 момиченца. 32-годишната британка вече е преживяла 17 спонтанни аборта, преди да научи, че е бременна отново.

Лайтина ражда първата си дъщеря – Киран, през септември 2015 г., Кажал и Кавита са родени от сурогатна майка два месеца по-късно. А през юни 2016 г. се ражда и последната й дъщеря – Кияра.

Лайтина, която се опитвала да забременее след сватбата си през 2007 г., първо забременяла с близнаци: „Преживях общо 17 спонтанни аборта и всички бяха тежки за мен, но първият го преживях най-трудно, защото беше първи и защото ги бях носила в мен по-дълго.“

Когато й казват, че едва ли ще има деца, Лайтина го приема спокойно, защото перспективата да бъде майка й се струвала толкова далечна. Но нещата се променят, когато 5 години по-късно се омъжва. След толкова много аборти Лайтина е съсипана и със съпруга си решават да осиновят. Но от системата по осиновяванията им казват, че нямат подходящи деца от азиатски произход и така Лайтина започва да проучва въпроса със сурогатството.

Между 2013 г. и 2015 г. двойката прави 6 опита да имат деца от сурогатни майки, но и 6-те опита завършват с аборт. Тогава двойката се отказва.

Няколко месеца по-късно, през февруари 2015 г., Лайтина разбира, че е бременна. Този път всичко е наред и тя ражда дъщеричката си Киран.

„Беше истински шок. Съпругът ми и аз очаквахме да получа спонтанен аборт. Просто предполагахме, че така ще се случи. И всеки ден беше толкова тежък. Никъде не ходех и не шофирах, защото ме беше страх да не си причинявам ненужен стрес. Беше страшно. Не казах на семейството си. Не казах на никого. Не исках хората да се радват и след това отново да получа спонтанен аборт.“

През ноември, близнаците Кажал и Кавита, са родени в Индия от сурогатна майка, след като болницата там имплантира и последните четири ембриона.

„Само шест седмици след като родих първото си дете, трябваше да отида да взема и Кажал и Кавита от Индия. Затова бях много заета и нямах никакво време да мисля. Чувството беше невероятно,“ разказва тя.

Но докато е в Индия, Лайтина разбира, че отново е забременяла и четвъртата й дъщеря Кияра се ражда преждевременно в 28-мата седмица, през юни миналата година.

Малката трябва да остане 9 седмици в кувьоз, преди да си отиде у дома. „Тя се роди по-рано, но нямаше никакви здравословно проблеми. Накрая се оказахме големи късметлии“, казва Лайтина.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: 5 причини защо трябва да хапвате по 1 лъжица мед вечер- най- важната е, че се слабее ударно от него
Next: Собственичка на хотел в Несебър разтърси всички с тези признания за туристите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.