Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Собственичка на хотел в Несебър разтърси всички с тези признания за туристите
  • Новини

Собственичка на хотел в Несебър разтърси всички с тези признания за туристите

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
eyewyewtwedtd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Кулинарният туризъм всяка година се надгражда и гостите ходят предимно в стария
град на Несебър, за да опитат от прясната риба“, каза Радостина Симеонова, след
като водещият от bTV Симеон Иванов изтъкна, че много туристи идват в Несебър само,
за да посетят някое заведение и да опитат от някое ястие.

 

Дамата, която е управител на хотел, построен на първа линия до плажа, сподели,
че българският турист е на почит и се радва, че по-голямата част от гостите са
наши сънародници.

 

„Имаме чисто море, фин плясък. Може да се разходите в града без да се налага да
ползвате автомобил, а това е много удобно за семействата. Има паркове, детски
площадки“, добавя тя.

„Черноморската риба е много по-вкусна от средиземноморската“, коментира Симеонова.

 

„Цените на услугите са завишени с 20-30 процента. Няма как да не се случи това,
защото всичко е поскъпнало. Както се вдигат разходите за заплати, за енергия и
за всичко, така и ние сме повишили цените на нощувките“, добави тя.

„Една стая с гледка към морето за двама възрастни и дете в момента е около 200-230
лева. В цената е включена и закуската“, заяви управителката на хотела.

 

„Имаме англичани, чехи, румънци, най-много тук са българските туристи, защото
от години наред имаме едни и същи клиенти, които ни посещават. Полагаме усилия,
за да са доволни туристите“, каза още тя.

 

Турист с малко момиченце в ръце пък сподели, че е ходил на много места по Европа
– в Италия, във Франция, в Гърция, но най-евтино и приятно е на българското Черноморие,
а майката на друго дете каза, че Несебър е най-хубавия град с най-чистата плажна
ивица.

 

„Водата е чиста благодарение на пречиствателните станции. Затова препоръчвам
на българите да предпочетат българското Черноморие“, каза белобрад мъж.

„Аз съм фен на гръцкото Черноморие и за първи път идвам тук, но вече ще летувам
тук. Заслужава се. Храната е вкусна, времето е прекрасно и условията са добри“,
каза пък млада жена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена, преживяла 17 спонтанни аборта, стана майка на 4 деца за 9 месеца
Next: Зодиите, които до края на месеца ще имат солидни финансови постъпления и успехи в живота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.