Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена си купи ретро рокля и намери мистериозна бележка в таен джоб
  • Новини

Жена си купи ретро рокля и намери мистериозна бележка в таен джоб

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
casdvsdvdfsbvdfsbfgnfhg.png

Жена от САЩ намери бележка с мистериозен код, скрита в таен джоб в ретро рокля от 19-ти век. Това съобщава CNN.

Колекционерката на исторически дрехи Сара Ривърс Кофийлд купува рокля от антикварен магазин на остров Ман през 2013 г., която тя грубо датира от 1880-те.

 

Дрехата е идеално запазена, въпреки възрастта си: сивата коприна, дантелата и металните копчета са в идеален ред. Кофийлд платила 100 долара за роклята.

 

След известно време жената открила таен джоб близо до корсажа на роклята. До него бил пришит етикет с фамилното име на собственика – Бенет.

Вътре имало две страници хартия, покрити със странен набор от думи.

„Бисмарк, по-ниско, листа, долар, буркан, Калгари, Куба, разоръжи, опровергай, патица, Фаган“, гласят първите четири реда. Кофийлд разбира, че си има работа с код.

 

Неспособна да го дешифрира сама, жената създава блог, в който заедно с читателите си се опитва да разбере какво означава мистериозният набор от думи. Скоро, загубила надежда да намери отговор, тя се отказа да опитва.

Някои ентусиасти обаче продължили да търсят решение на кода. През 2018 г. Уейн Чан, изследовател от Университета на Манитоба в Канада, се натъква на кода в интернет. Той прегледал 170 книги за криптиране, но не намерил ключа.

 

Той се отказва след няколко месеца, но няколко години по-късно започва да проучва ерата на телеграфа, включително метеорологичните кодове, използвани в Северна Америка по това време. С това знание Чан направил пробив в началото на 2023 г.

Той разбрал, че кодираните съобщения всъщност са били прогнози за времето. Прогнозата е криптирана не от съображения за секретност, а защото позволявало на синоптиците да сведат прогнозите за времето до няколко думи.

В ерата на телеграфа подобна стенография е била по-евтина от изпращането на съобщение с много думи и показания на температурата. Всяка дума представлява метеорологични променливи като температура, скорост на вятъра и барометрично налягане на определено място и време на деня. Чан разбрал, че бележката съдържа криптирана прогноза за 27 май за жп гарата Бисмарк

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След тежката загуба, Йорданка Христова взе важно решение
Next: Галена и Владо Зомбори като Азис взривиха жури и публика с хита По, По, По

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.