Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена слезе от кола, обясни, че изпитва болки, седна на задната седалка и почина
  • Новини

Жена слезе от кола, обясни, че изпитва болки, седна на задната седалка и почина

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
ksaksasndasdas.jpg

64-годишна жена е загинала при катастрофа на Околовръстното в София. Катастрофата е станала след 20.00 часа. Инцидентът е станал на разклона за Банкя.

След катастрофата жената е слязла от колата, обяснила я, че болят гърдите, седнала е на задната седалка, където е починала. На място тече оглед.

Още криминални новини:

Тежка катастрофа е станала посред нощ в центъра на София. Луксозен джип Brabus Мерцедес G класа с германски номера се е ударил на ул. Алабин, на 100 метра от пл. „Македония“. Това става ясно от снимки, публикувани в социалните мрежи.

Не изпускай тези оферти:

На кадрите се вижда как има големи щети по предната дясна част на возилото, а полицейска лента го е оградила. Виждат се и няколко съборени ограничителни колчета, а дясната предна гума на джипа е направо „откъртена“.

Все още не е ясно дали и колко са пострадали при инцидента и каква е причината.

Още криминални новини:

Полицай е бил нападнат и бит до Сточна гара в Пловдив. До екшъна се стигнало след катастрофа на пътя. Униформеният не бил на работа. Качил се в такси.

По време на движение по бул. „Цар Борис Трети Обединител“, преди Тунела, таксиметровият автомобил бил приближен и изпреварен от друго возило, в резултат на което се стигнало до катастрофа.

Виновният за инцидента не спрял, а продължил по пътя си. Таксиметровият шофьор го последвал, за да види и запише регистрационния номер. На кръстовището на Сточна гара двете коли отбили в страни, до автобусна спирка.

Тогава полицаят и шофьора на колата слезли. Служителят на реда опитал да се легитимира със служебната си полицейска карта, но в този момент виновният за катастрофата започнал да го удря по главата в областта на лицето с шамари и юмруци. Побоят спрял едва когато полицаят влязъл обратно в таксито, пише „Марица“.

Тогава биячът се качил обратно в колата си и отпрашил с мръсна газ. На мястото пристигнали медицински екип и полицейски автопатрул, а на следващия ден било издадено и съдебно-медицинско удостоверение за нанесените в областта на главата удари.

В резултат от побоя служителят на реда изпитвал силни болки.

Завел иск за обезщетение в общ размер на 10 000 лв.,

В крайна сметка магистратите одобрили молбата му. Виновният шофьор е осъден да заплати 10 бона на полицая, както и близо 2 бона за разноски и такси по делото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ММА боецът Александър Писарев почина след натравяне
Next: Три признака, че вашият починал роднина е близо до вас и ви пази

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.