Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена слезе от кола, обясни, че изпитва болки, седна на задната седалка и почина
  • Новини

Жена слезе от кола, обясни, че изпитва болки, седна на задната седалка и почина

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
ksaksasndasdas.jpg

64-годишна жена е загинала при катастрофа на Околовръстното в София. Катастрофата е станала след 20.00 часа. Инцидентът е станал на разклона за Банкя.

След катастрофата жената е слязла от колата, обяснила я, че болят гърдите, седнала е на задната седалка, където е починала. На място тече оглед.

Още криминални новини:

Тежка катастрофа е станала посред нощ в центъра на София. Луксозен джип Brabus Мерцедес G класа с германски номера се е ударил на ул. Алабин, на 100 метра от пл. „Македония“. Това става ясно от снимки, публикувани в социалните мрежи.

Не изпускай тези оферти:

На кадрите се вижда как има големи щети по предната дясна част на возилото, а полицейска лента го е оградила. Виждат се и няколко съборени ограничителни колчета, а дясната предна гума на джипа е направо „откъртена“.

Все още не е ясно дали и колко са пострадали при инцидента и каква е причината.

Още криминални новини:

Полицай е бил нападнат и бит до Сточна гара в Пловдив. До екшъна се стигнало след катастрофа на пътя. Униформеният не бил на работа. Качил се в такси.

По време на движение по бул. „Цар Борис Трети Обединител“, преди Тунела, таксиметровият автомобил бил приближен и изпреварен от друго возило, в резултат на което се стигнало до катастрофа.

Виновният за инцидента не спрял, а продължил по пътя си. Таксиметровият шофьор го последвал, за да види и запише регистрационния номер. На кръстовището на Сточна гара двете коли отбили в страни, до автобусна спирка.

Тогава полицаят и шофьора на колата слезли. Служителят на реда опитал да се легитимира със служебната си полицейска карта, но в този момент виновният за катастрофата започнал да го удря по главата в областта на лицето с шамари и юмруци. Побоят спрял едва когато полицаят влязъл обратно в таксито, пише „Марица“.

Тогава биячът се качил обратно в колата си и отпрашил с мръсна газ. На мястото пристигнали медицински екип и полицейски автопатрул, а на следващия ден било издадено и съдебно-медицинско удостоверение за нанесените в областта на главата удари.

В резултат от побоя служителят на реда изпитвал силни болки.

Завел иск за обезщетение в общ размер на 10 000 лв.,

В крайна сметка магистратите одобрили молбата му. Виновният шофьор е осъден да заплати 10 бона на полицая, както и близо 2 бона за разноски и такси по делото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ММА боецът Александър Писарев почина след натравяне
Next: Три признака, че вашият починал роднина е близо до вас и ви пази

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.