Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Журналистката Йовка Йовчева води битка с рака
  • Новини

Журналистката Йовка Йовчева води битка с рака

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
ivaovaksvkasvk.jpg

Един от знаковите гласове на Българското национално Дарик радио се нуждае от нашата помощ и подкрепа.

Водещата на „РеАктивно“ и „Кой говори?“ Йовка Йовчева от две години води тиха борба с рака и точно когато всички очаквахме победа, болестта се завърна с нова сила, засягайки мозъка.

Йовка е ярко присъствие и независим глас в българския радиоефир от 20 години и чрез предаванията си работи единствено и само да бъдем по-добри човеци, изграждащи едно по-здраво и хармонично общество.

Сега е наш ред да протегнем ръка и да й помогнем. Набираме средства за лечението й, за да дадем шанс Йовка да е с трите си деца у дома и да си дадем шанс да е с нас.

Не изпускай тези оферти:

Йовка и нейното семейство се нуждаят от помощта на всеки един от нас. Нека бъдем добри! Нека помогнем!

Заедно сме!

Банкова сметка:

IBAN: BG13BPBI79401039463202

ЙОВКА МАРИНЧЕВА ЙОВЧЕВА-ГАНЕВА

Още подобни новини:

10 000 евро вече са събрани за лечението на 9-годишния Марти Станев от Пловдив.

Въпреки всички дарени средства, все още недостигат 6000 евро, за да може да бъдат направени необходимите вливки на Марти в чужбина и да се подобри неговото състояние.

Парите трябва да бъдат събрани до края на месец октомври, като за този кратък срок семейството няма друг изход, освен да се надява на помощта на дарители.

Момченцето е с диагноза аутизъм и неразвита експресивна реч.

Благодарение на стотиците хора, които откликнаха и дариха средства, детето започна лечение в Турция. След няколко направени вливки със стволови клетки, детето се подобрява и се чувства много по-добре, но има нужда още две такива. Всяка една от процедурите струва по 8 000 евро.

„Мислим, че с вашата помощ и подкрепа ще сбъднем мечтата на Марти за едно по добро детство и бъдеще“, пишат родителите на детето.

Средствата може да дарите тук:

Мартин Димитров Станев

УниКредит Булбанк BG24 UNCR70001524624977

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България спря: Слави с треперещ глас сам съобщи тъжната новина за здравето си, болката е огромна
Next: Правя само 2 курса вечер и съм като кукла в огледалото на сутринта- рецепта на повече от 500 години

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.