Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заместник на Нинова обяви извънредно: Извършен е държавен преврат
  • Новини

Заместник на Нинова обяви извънредно: Извършен е държавен преврат

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
kroasoraskrkasr.jpg

Грандиозният скандал с отправената оферта от Кирил Петков към БСП да оттеглят законопроекта за промяна в Изборния кодекс с връщането на смесеното гласуване, а в замяна да получат кодовете от машините продължава да се разраства.

За опитите за натиск върху парламентарната група на БСП разказа от парламентарната трибуна в петък вечерта по време на дебатите по промените зам.-председателят ѝ Георги Свиленски.

“Факт е, че има определен опит за натиск не само върху БСП, а върху всички партии. Което навява, че сме на прав път. Нямам съмнение, че върху машините е имало някакъв тип манипулация – това е изключително сериозен удар върху демокрацията. Без да звучи пресилено – това си е държавен преврат”“, заяви по развитието на скандала и зам.-председателят на БСП Атанас Зафиров пред БНТ.

Освен публично от трибуната на Народното събрание и през медиите, всеки един народен представител от БСП е причакван по ъглите и коридорите в парламента, за да му се обяснява как трябва да гласува надпартийно по отношение на промените в Изборния кодекс, инициирани от БСП и предвиждащи връщането на хартиената бюлетина като алтернатива на изцяло машинния вот.

Не изпускай тези оферти:

Народният представител сподели и че през дългия си парламентарен опит не бил виждал толкова ожесточена реакция срещу законопроект, каквато в момента се наблюдава от ПП и ДБ срещу връщането на хартията.

„Тази истерична реакция е плашеща за мен. За първи път от толкова години вижда такава яростна съпротива срещу един законопроект. Това води до съмнения и относно това какви са причините“.

Според Зафиров е факт, че имало случаи на разминавания между записаните в протоколите и свалени от флашки данни и тези, получени в следствие на ръчното броене на разписките.

Въпреки задълбочаващите се различия с „Продължаваме промяната“, БСП били отговорна партия и ще се явят на разговори, ако бъдат поканени от партията на Петков и Василев след връчването на втория мандат за съставяне на кабинет. „Ще отидем, за да може в един спокоен тон да си кажем нещата, които трябва. Ние сме сериозна политическа сила и сме гарант пред обществото, че ще направим всичко възможно, за да реализираме управление с оглед предстоящите тежки месеци“, заяви депутатът.

Свиленски с още детайли за машинациите на Петков с кодовете: Той дойде една сутрин и… ВИДЕО

Междувременно и други депутати от БСП потвърдиха, че Петков е направил предложението към социалистите. Борислав Гуцанов призна, че всички депутати от левицата, които стоят на първите редове в пленарна зала са чули офертата на Петков. “Безспорно разговорите с “Продължаваме промяната” стават все по-трудни и по-тежки.

Тази истерия, която се разиграва от тяхна страна относно промените в Изборния кодекс, идва малко повече”, каза Гуцанов. Припомняме, че в пленарна зала Свиленски директно обяви, че ПП са откраднали изборите, а малко след това Кирил Петков отиде при него, за да му дадял “втори шанс да се поправи от трибуната”, но Свиленски отказал да се отрече от думите си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 14-годишният син на Фанка с първи думи за трагедията с майка му
Next: Близък с шокиращи разкрития за кошмара на Фанка, преди съпругът ѝ да я убие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.