Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зам.-шефът на следствието разкри как полицайката Симона е закопала Георги Семерджиев
  • Новини

Зам.-шефът на следствието разкри как полицайката Симона е закопала Георги Семерджиев

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
aamsmhzmmha.jpg

Имахме физически проблем да вземем от лицето (Георги Семерджиев, обвинен за тежката катастрофа на бул. „Черни връх в София“) кръвна проба. В арестното помещение лекарите не успяха да му вземат кръв. Това каза пред bTV Ясен Тодоров, зам.

-директор на Националната следствена служба.

Той призова за промени в Наказателния кодекс, които да облекчат работата на разследващите в такива случаи.

Тъй като Семерджиев не даваше съгласие да му бъде взета кръвна проба, това се случи 30 часа след тежката катастрофа, при която загинаха две млади жени.

Според зам.-директора на НСлС обвиняемият не е бил пиян, но най-вероятно е бил дрогиран.

Тодоров изтъкна, че неговата служба бързо е установила къде се намира Семерджиев. По думите му той е трябвало да бъде издирен от полицията и задържан още на 10 юни, когато е спрян в „Студентски град“ и е избягал на служителите на реда.

„Последното задържане на Семерджиев било на 10 юни в „Студентски град„, където е спрян след употреба на наркотични вещества, но е избягал на полицаите. Оттогава никой не е успял да установи местонахождението му. Установихме го, веднага след като случаят бе възложен на Национална следствена служба. В рамките на половин-един час установихме местонахождението му.

Установихме гаражите, които ползва, направихме оглед на гаражите и иззехме някои доказателства. По камерите установихме, че влиза във входа на жилището около час след катастрофата. Не бяхме сигурни дали е вътре, дали е сам, дали е излязъл

Целта беше да влезем във жилището при спазване на всички правила на НПК, защото бяхме убедени, че вътре ще намерим доказателства, едно от тях доста натежа в съда. Вътре намерихме лявата му маратонка, с която е бил обут, дясната бе намерена в самия джип. По стъпалото на извършителя има следи от кръвонасядания от това, че е ходил бос.

Удовлетворен съм от нашата работа. Работата на разследващите и прокуратурата се оценява от съда. Вчера съдийката, за която не може да се каже, че е фен на прокуратурата, е казала пред журналистите, че е впечатлена от работата на разследващите“, посочи той.

Що се отнася до полицайката от Първо РУП Симона Радева, Тодоров заяви, че в момента тя е свидетел за действията на Семерджиев след ПТП-то, „за начина, по който той е стигнал и е влязъл в дома си“.

„Когато претърсвахме жилището, не сме предполагали как е влязъл вътре. След нейния разпит се установи, че с още две лица с една стълба са му помогнали да влезе вътре.

На следващия ден, аз живея в района, отидох със собственото си куче и намерихме стълбата. Не бяхме правили оглед на площите край жилищната сграда, защото не сме очаквали да намерим нещо там”, съобщи още той.

Има данни за покровителство над Семерджиев. Доколкото зная и Вътрешна сигурност на МВР извършва проверка. Предполагам, че резултатите от двете проверки ще доведат до някакво наказателно производство, ако това, с което разполагаме, е истина“, коментира зам.-шефът на следствената служба.

Зам.-директорът на следствената служба уточни, че не е част от разследващия екип по този случай, но е убеден, че колегите му ще проведат пълно и обективно разследване и истината ще излезе наяве.

„Убеден съм, че обективната истина ще бъде разкрита. Ние на 90% сме свършили работата“, каза в заключение той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гответе се! Радев обяви огромна промяна за цяла България! Сменя се напълно
Next: Такова нещо не се вижда всеки ден в София! Двама полицаи са в ступор

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.