Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запознайте се с Кристина на 20, тя изостави ученето, за да се грижи за седемте си братя и сестри
  • Новини

Запознайте се с Кристина на 20, тя изостави ученето, за да се грижи за седемте си братя и сестри

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
kriisisitaoistoast.png

Когато сина двадесет години, ти се иска да излизаш с приятели колкото е възможно повече, да се забавляваш, да разпускаш и да създаваш нови приятели.

Но, за съжаление, не всеки може да си позволи да се наслаждава на младостта по този начин. В живота има случаи, когато тежестта на отговорността и сериозните решения са поставени върху много млади рамене.
В Челябинска област живее момиче на име Кристина Евтушенко, която трябвало да преживее всичко това.

Съдбата се разпоредила така, че за две години тя загубила родителите си. В семейство с осем деца, в което момичето била най-голяма, а най-малкото момченце било едва на четири години.

Още на погребението на майката социалните служби се поинтересували от това семейство, решено било всички деца да се разпределят в домове за сираци. Сърцето на Кристина кървяло, как всички можели да бъдат разделени, какво ще се случи с тях и къде ще ги търси?

Не изпускай тези оферти:

След като помислила известно време, момичето заявила, че сама ще се грижи за своите братя и сестри; ще направи така, че всички да израснат заедно. За щастие, местната власт се застъпила за Кристина и службата по настойничество дала на семейството точно половина година, за да докажат, че могат да живеят пълноценно под грижите на най-голямата си сестра.

Кристина трябвало да се откаже от университета и да започне да работи у дома, в селото. Трябвало да се грижи за домакинството, да дои крави, да взима децата от градината и училището. Докато децата не били вкъщи, тя се приготвяла храна, чистела, миела и т.н.

Шест месеца по-късно те отново били посетени от социалните служби. Социалните се уверили, че семейството живее добре, всички са чисти, облечени, нахранени и вкъщи цари ред.

Кристина успявала да организира децата и всеки имал своите задължения: някои от момчетата трябвало да хранят добитъка, момичетата помагали в кухнята, простирали прането, помитали.
Вкъщи имало и някои неудобства – източникът на вода се намирал на няколко километра. Разбирайки това, местните власти монтирали водопровод до дома им и това станало истински празник.

Следващият най-възрастен в семейството на име Артьом Евтушенко, отишъл да учи в техникум в Челябинск. Така Кристина решила, докато гледа по-малките, че може да получи образование. Когато Артьом пристигал през уикенда, той се занимавал с „мъжка работа“: поправял нещо, заковавал, ремонтирал…

Държавата също не изоставила децата. За непълнолетните деца Кристина получава добавки.

Съседка разказва, че Кристина понякога отива при нея, за да си поплаче, защото й е много тежко, но после си изтрива сълзите и отива да работи, защото няма право да се отчайва. Просто на нея също й се иска да бъде малко, беззащитно момиче.

Разбира се, на Кристина също й се иска да ходи на срещи и дискотеки, за нея сега семейството е най-важно!
Източник: Свободна Зона

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не се е измъкнал жив от живота: Има 10 медицински правила, които да удължат този процес
Next: Удар срещу убиеца на Милен Цветков. Прокуратурата иска 15 години лишаване от свобода

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.