Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Запознайте се с Кристина на 20, тя изостави ученето, за да се грижи за седемте си братя и сестри
  • Новини

Запознайте се с Кристина на 20, тя изостави ученето, за да се грижи за седемте си братя и сестри

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
kriisisitaoistoast.png

Когато сина двадесет години, ти се иска да излизаш с приятели колкото е възможно повече, да се забавляваш, да разпускаш и да създаваш нови приятели.

Но, за съжаление, не всеки може да си позволи да се наслаждава на младостта по този начин. В живота има случаи, когато тежестта на отговорността и сериозните решения са поставени върху много млади рамене.
В Челябинска област живее момиче на име Кристина Евтушенко, която трябвало да преживее всичко това.

Съдбата се разпоредила така, че за две години тя загубила родителите си. В семейство с осем деца, в което момичето била най-голяма, а най-малкото момченце било едва на четири години.

Още на погребението на майката социалните служби се поинтересували от това семейство, решено било всички деца да се разпределят в домове за сираци. Сърцето на Кристина кървяло, как всички можели да бъдат разделени, какво ще се случи с тях и къде ще ги търси?

Не изпускай тези оферти:

След като помислила известно време, момичето заявила, че сама ще се грижи за своите братя и сестри; ще направи така, че всички да израснат заедно. За щастие, местната власт се застъпила за Кристина и службата по настойничество дала на семейството точно половина година, за да докажат, че могат да живеят пълноценно под грижите на най-голямата си сестра.

Кристина трябвало да се откаже от университета и да започне да работи у дома, в селото. Трябвало да се грижи за домакинството, да дои крави, да взима децата от градината и училището. Докато децата не били вкъщи, тя се приготвяла храна, чистела, миела и т.н.

Шест месеца по-късно те отново били посетени от социалните служби. Социалните се уверили, че семейството живее добре, всички са чисти, облечени, нахранени и вкъщи цари ред.

Кристина успявала да организира децата и всеки имал своите задължения: някои от момчетата трябвало да хранят добитъка, момичетата помагали в кухнята, простирали прането, помитали.
Вкъщи имало и някои неудобства – източникът на вода се намирал на няколко километра. Разбирайки това, местните власти монтирали водопровод до дома им и това станало истински празник.

Следващият най-възрастен в семейството на име Артьом Евтушенко, отишъл да учи в техникум в Челябинск. Така Кристина решила, докато гледа по-малките, че може да получи образование. Когато Артьом пристигал през уикенда, той се занимавал с „мъжка работа“: поправял нещо, заковавал, ремонтирал…

Държавата също не изоставила децата. За непълнолетните деца Кристина получава добавки.

Съседка разказва, че Кристина понякога отива при нея, за да си поплаче, защото й е много тежко, но после си изтрива сълзите и отива да работи, защото няма право да се отчайва. Просто на нея също й се иска да бъде малко, беззащитно момиче.

Разбира се, на Кристина също й се иска да ходи на срещи и дискотеки, за нея сега семейството е най-важно!
Източник: Свободна Зона

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не се е измъкнал жив от живота: Има 10 медицински правила, които да удължат този процес
Next: Удар срещу убиеца на Милен Цветков. Прокуратурата иска 15 години лишаване от свобода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.