Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заснеха изключително рядко явление в небето на София: Черен пръстен
  • Новини

Заснеха изключително рядко явление в небето на София: Черен пръстен

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
sofasifiasifas.jpg

 

Изключително рядко явление бе заснето в България днес.

Казва се „Черен пръстен“.

Кадрите са на Поли Димитрова и са заснети в района на ж.к. Хаджи Димитър в София.

Не изпускай тези оферти:

В небето се е появила странна форма на черен пръстен.

„Снимано е за първи път в Казахстан.
Подобно явление може да възникне при навлизане в атмосферата на Земята на космически тела, които рязко спират и се разпадат.

Но в този случай, пръстенът трябва да остане на по-високо ниво в атмосферата, което значи, че вариантът е малко вероятен.
Възможно е да не е метеорологични явление , а горене на сажди.

Очакваме вашето мнение:)“, посочват експерти от Метео Балканс.

 

През 2015 година жители на казахстанското село Шортанда, Акмолинска област, видяха в небето на голяма височина огромен черен пръстен.

„Беше черно като облак. Забелязахме го в 4 ч на 3 април и след15 минути то започна да се разсейва в дим. Нямаше никаква миризма“, цитира местния жител Олег Меншиков .

Доцентът от катедрата по физика на „Северо-Казахстанския държавен университет“ Андрей Солодовник и дал няколко версии за явлението.

 

Според едната от тях, подобно явление може да възникне при навлизане в атмосферата на Земята на космически тела, които рязко спират и се разпадат.

Но в този случай, признава Солодовник, пръстенът трябва да остане на по-високо ниво в атмосферата, което значи, че вариантът е малко вероятен.

Преди всичко, смята той, явлението има антропогенна природа, а източникът на възникване на пръстена се намира на земята.

Пръстенът над Шортанда, по сметките на Солодовник, е не повече от 100 метра в диаметър и виси над земята на височина от 200 метра до 1 километър.

Вижда се как той се разпада на димна следа, значи, че пръстенът се състои от въглеродни сажди. Може да се предположи, че е продукт на горене.

Подобни колела са били заснети над Великобритания и САЩ. Едно от последните е заснето през април миналата година над английския град Ройал-Лемингтон-Спа. Тогава учените не успяха да обяснят как се е появило.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отцепници от Промяната завиват към ГЕРБ?
Next: Румънски зелеви сарми, които ще побъркат небцето ви от кеф- 3 пъти по- вкусни от традиционните

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.