Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отцепници от Промяната завиват към ГЕРБ?
  • Новини

Отцепници от Промяната завиват към ГЕРБ?

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
kiosrlaslralsras.png

На фона на зациклилите преговори между партиите продължава да се върти информацията, че в парламентарната група на „Продължаваме промяната” има разцепление заради съставянето на кабинет.

Слухът, че достатъчен брой депутати ще обърнат гръб на Кирил Петков и Асен Василев, за да гласуват правителство с мандата на ГЕРБ не спира да мъти политическата картина.

Шефът на ПГ на „Промяната“ Андрей Гюров обаче категорично отрече да се случва подобно нещо.

Няма разцепление в парламентарната група на „Продължаваме Промяната”. Няма шанс депутати от нашата група да се отцепят и да подкрепят първия мандат, отсече той пред Нова.

Не изпускай тези оферти:

Иначе Гюров обясни, че в момента текат разговори по много теми.

Доказали сме, че сме партия, която не взима еднолични решения. В нашата група редовно имаме дискусии по всяка една тема, която е на дневен ред, каза още депутатът.

Той бе категоричен, че кабинет с мандата на ГЕРБ партията на Кирил Петков и Асен Василев няма да подкрепи.

По повод споровете за бюджета, Гюров обясни, че още днес ПП ще внесе декларация в Народното събрание, която да прикани служебния кабинет да внесе проектобюджетът, който е изготвен от правителство на Гълъб Донев.

„Внесеното в момента е удължаване на мерките, заложени в бюджета. Един такъв бюджет, удължавайки с 1/12 разходите от предишната година, може да работи само в рамките на няколко месеца. В един момент ще доведе до проблеми с платежоспособността на държавата”, каза той.

Това, което видяхме по време на консултациите и от заявките на партиите в парламента, е че в момента има едно масово бягство от отговорност и търсене на варианти как да излезем най-бързо в посока избори.

Междувременно се гледа да се осигури служебна победа с хартиената бюлетина, коментира Гюров.

Още политика:

Огромно е разединението, има скрити и плаващи мнозинства. Не виждам как ще се сформира принципно мнозинство, заяви в кулоарите на парламента Радостин Василев от „Продължаваме Промяната“. По думите му по-скоро може да бъде сформирано такова на задкулисието.

Радостин Василев коментира и връщането на хартиената бюлетина с думите, че вчера хартиената коалиция е взела решение да върне стари времена на фалшификации, на измами с хартиените бюлетини и протоколите, като това е целта.

„Беше уставено безспорно, че машините не могат да бъдат пипани и фалшифицирани. Между едни стари партньори започва да се губи доверието. Много е трудно на „Продължаваме Промяната“ да приеме такова решение на БСП“, допълни Радостин Василев.

Въвеждането на машините беше изцяло по инициатива на БСП, но фактите показват, че това не е перфектното решение и това наложи а предприемем връщането на хартията, коментира депутатът от социалистите Иван Иванов.

По думите му избирателите са намалели драстично през последната година, като причината е именно машинното гласуване.

„Не по-малко са съмненията за достоверността на данните, знаете, че ЦИК неведнъж е отказвала да даде достъп до кода на машините, т.е. политическите субекти да имат обективна информация как се обработват данните от СИК и протоколите“.

Разчитаме, че немалко избиратели, които нямат доверие в машината, ще се върнат по изборните секции, коментира Иванов.

Съмненията за фалшифициране на вота с хартия са лош атестат за работата на МВР през годините, смята социалистът.

„Бездействието на институциите даде възможност през годините ГЕРБ да изработят една перфектно работеща машина заедно с ДПС за контрол на своите избиратели и за манипулиране на тези протоколи. Ако институциите работят, няма да бъдем свидетели на подобно манипулиране на вота“, каза Иванов.

Вярвам, че пленарна зала ще подкрепи измененията в Изборния кодекс, заяви Радомир Чолаков от ГЕРБ.

„Със сигурност това ще върне избирателната активност,защото съм ставал свидетел на хиляди разговори и хиляди хора са ми казвали „моля, върнете хартиената бюлетина“. Хората стенат, искат я и ние нямаме право да им я отказваме“, допълни той.

По думите му има група хора, които не вярват на хартията и една много голяма група, която не вярват на машините и затова трябва да се изгради доверие и в двете:

„Не разбирам защо е тази истерия да се налага само едната форма на гласуване, при положение че и ДБ внасят изменения, свързани с доверието във машинния вот. Няма проблем, ще гледаме всички тези промени“, коментира депутатът.

Според него ПП тласкат страната към нови избори чрез деструктивна политика.

„Според мен тяхната идея е колкото се може по-бързо да има избори, защото разчитат на нещо, не знам на какво. битката им срещу връщането на хартията е може би защото те знаят нещо, което ние не знаем“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Гори влакът София – Варна след Каспичан
Next: Заснеха изключително рядко явление в небето на София: Черен пръстен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Радев с първи думи след тайната визита на Буданов в София
  • Борисов не издържа след новината от Тръмп за милиони тонове дизел: Предупредих, че е груба грешка!
  • Борисов се появи и съобщи за голяма…
  • Десислава Банова-Плевнелиева: Шокиращо беше да прочета, че съм починала
  • Неочаквано: Доц. Бацелова не стигна до студиото на bTV, отправи предупреждение
  • Започват масови проверки на пенсионери – вижте дали сте сред засегнатите
  • Първата буква на фамилията ти разкрива каква сила си наследил от рода си: Открий своето скрито качество!
  • Когато добротата се появи без предупреждение
  • Дъщеря ми беше само на осемнайсет, когато почина при раждането
  • След смъртта на съпруга ми мислех, че няма по-голяма болка от това да го загубя

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.