Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Заснеха изключително рядко явление в небето на София: Черен пръстен
  • Новини

Заснеха изключително рядко явление в небето на София: Черен пръстен

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
sofasifiasifas.jpg

 

Изключително рядко явление бе заснето в България днес.

Казва се „Черен пръстен“.

Кадрите са на Поли Димитрова и са заснети в района на ж.к. Хаджи Димитър в София.

Не изпускай тези оферти:

В небето се е появила странна форма на черен пръстен.

„Снимано е за първи път в Казахстан.
Подобно явление може да възникне при навлизане в атмосферата на Земята на космически тела, които рязко спират и се разпадат.

Но в този случай, пръстенът трябва да остане на по-високо ниво в атмосферата, което значи, че вариантът е малко вероятен.
Възможно е да не е метеорологични явление , а горене на сажди.

Очакваме вашето мнение:)“, посочват експерти от Метео Балканс.

 

През 2015 година жители на казахстанското село Шортанда, Акмолинска област, видяха в небето на голяма височина огромен черен пръстен.

„Беше черно като облак. Забелязахме го в 4 ч на 3 април и след15 минути то започна да се разсейва в дим. Нямаше никаква миризма“, цитира местния жител Олег Меншиков .

Доцентът от катедрата по физика на „Северо-Казахстанския държавен университет“ Андрей Солодовник и дал няколко версии за явлението.

 

Според едната от тях, подобно явление може да възникне при навлизане в атмосферата на Земята на космически тела, които рязко спират и се разпадат.

Но в този случай, признава Солодовник, пръстенът трябва да остане на по-високо ниво в атмосферата, което значи, че вариантът е малко вероятен.

Преди всичко, смята той, явлението има антропогенна природа, а източникът на възникване на пръстена се намира на земята.

Пръстенът над Шортанда, по сметките на Солодовник, е не повече от 100 метра в диаметър и виси над земята на височина от 200 метра до 1 километър.

Вижда се как той се разпада на димна следа, значи, че пръстенът се състои от въглеродни сажди. Може да се предположи, че е продукт на горене.

Подобни колела са били заснети над Великобритания и САЩ. Едно от последните е заснето през април миналата година над английския град Ройал-Лемингтон-Спа. Тогава учените не успяха да обяснят как се е появило.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отцепници от Промяната завиват към ГЕРБ?
Next: Румънски зелеви сарми, които ще побъркат небцето ви от кеф- 3 пъти по- вкусни от традиционните

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.