Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо испанците не се събуват вкъщи и не остъкляват балконите си
  • Новини

Защо испанците не се събуват вкъщи и не остъкляват балконите си

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
sdgfdkhkfhkfghgfhgf.png

Една от най-разпространените културни особености на испанския начин на живот е предпочитането на обществените пространства пред частните. Това може да обясни защо много испанци не се събуват вкъщи и предпочитат да прекарват времето си на улицата, в кафенета, паркове или други обществени места. Наричането на испанската култура „отворена“ е често срещано, и това се отразява в тяхната предпочитана социална динамика.

Балконите също играят важна роля в испанската култура и обществен живот. Те са място за срещи, комуникация и наблюдение на улицата. Вместо да се затварят и да се остъкляват, испанските балкони са обикновено отворени, позволявайки на хората да се наслаждават на външната среда и да комуникират със съседите си и прохождащите.

Традицията на отворените балкони и социалната активност в испанската култура може да потъне корени в климатичните условия. Испания е известна с мекото и топло време, което често прави външните пространства по-привлекателни за хората. Възможно е хората да се чувстват по-свободни и комфортни да се движат навън и да прекарват времето си на балконите си поради благоприятния климат.

Също така, социалният аспект на испанската култура играе важна роля. Испанците са известни със своята гостоприемност и желанието си да се срещат с други хора. Балконите предлагат уникална възможност за комуникация и взаимодействие с околната среда. Хората могат да се поздравят със съседите си, да обменят новини или дори да се включат във вълнуващи дискусии, докато се наслаждават на външната обстановка.

Още една възможна причина за липсата на събуване и остъкляване на балконите е свързана с историческото наследство на страната. Много испански сгради са стари и имат характерни архитектурни черти. За запазване на аутентичния вид на сградите, високите тавани, изразени балкони и отворени пространства се считат за важна част от националното наследство.

Въпреки че има някои испанци, които избират да се събуват вкъщи и да остъкляват балконите си, това е по-скоро изключение, отколкото правило. За мнозина испанци обществените пространства и отворените балкони предлагат възможността за социални взаимодействия и наслаждаване на обществената животна среда. Това са моменти, които създават уникалната атмосфера и култура на Испания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече е решено: Това ще е новата средна пенсия в България
Next: Ексклузивно! МВР с извънредна новина за Брендо

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.