Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо не се ходи в понеделник на гробища?
  • Новини

Защо не се ходи в понеделник на гробища?

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
vfdsvsdfbfdnghnhg.png

Посещението на гробищата е обичайна практика за много хора, когато искат да отдадат почит и уважение към паметта на близки им покойници. Трябва обаче да се помни, че съществуват правила и ограничения, които трябва да се спазват.

Например, мнозина вярват, че има определени дни, когато не трябва да се ходи на гробище. Кои са тези дни и дали това изобщо е вярно? Според някои хора, понеделник, сряда и петък са дните, в които не бива да посещавате мъртвите.

Но църковните служители имат следния отговор на това мнение: може да посетите гроба на близък покойник, ако изпитвате такава душевна необходимост, всеки ден от седмицата и по всяко време на деня. Няма директни забрани за това, защото е нормално всеки човек да има свои собствени обстоятелства, с които трябва да се съобразява. Колкото до понеделника, срядата и петъка – това са обичайните дни, в които вярващите православни християни постят през цялата година, без да е задължително.

Очевидно някои просто бъркат постните дни с такива, които според тях са нежелателни за посещение на гробища. При това, за вярващите има дни, в които е много важно да присъстват в храма. Вероятно това е причината, поради която е възникнало мнение, че е забранено да се ходи на гробище на свещени празници – но всъщност това не е така. Дори в такива дни можете да посетите гробището, просто е по-добре да го сторите след службата в църквата.

Например, поради тази причина православните християни обикновено не посещават гробищата в Страстната седмица преди Великден, на самия Великден и на Петдесетница. Съществува и традиция да не се посещава гробището след залез слънце до сутринта на другия ден.

Така явно се отчита психическото състояние на човек, който обикаля между гробовете – тези домове на умрели хора, в тъмнина и мрак. Очевидно той трудно ще изпита почтителност към паметта на покойниците, а по-скоро боязън и страх поради мрачната и злокобна околна атмосфера. Бременните и кърмещите жени също нямат забрана да посещават гробището.

Единственото нещо, което може да направи необходима такава забрана, са евентуалните силни негативни емоции, нормални и естествени за такова място – те може да доведат до нежелани последствия. Но ако една жена се чувства добре там и не изпитва стрес, тогава няма основание да се налага забрана за посещение на гробището. Правила По начало не бива да забравяме, че гробището е място за почит към паметта на мъртвите.

Поради тази причина е необходимо да проявяваме уважение и да се въздържаме от шумни и силни изяви. Второто важно правило е, че не трябва да ходите на гробището под въздействието на алкохол или наркотици. Това е не само неуважително, но и рисковано.

Също така, може да се отправят няколко елементарни препоръки, които ще ви помогнат да не нарушавате правилата и да не безпокоите ненужно другите близки на починалите. Опитайте се да не посещавате гробището на празници, когато има голям брой посетители. Поддържайте чистота и ред на мястото на погребението – това показва уважение към паметта на покойния. Оставяйте цветя и други подношения на определените места и не забравяйте да почиствате след посещение.

Свежите, току-що донесени цветя се оставят – но когато дойдете следващия път, е желателно повяхналите да бъдат отстранявани. Помнете, че посещението на гробище е възможност да почетем паметта на близки, които вече не са между нас. Ето защо е необходимо да се подходи към този въпрос с уважение и отговорност. Затова е редно да спазваме правилата и препоръките, за да не нарушаваме траурните традиции.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи заляха Одрин заради лирата
Next: Тези зодии ще станат приказно богати. Ще имат мощен късмет до края на март

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.